В Париж за първи път те целунах. Тогава зарята бе само за двама. Водите на Сена меняха цвета, потопихме краката във бяла, после във синя- на мечтите цвета. Идеше златна, после червена. Бяхме в"вoдa... После взривихме света! Накрая дойде сива. Каза ми сбогом и скочи.

Беше пищна жена....  

Прекрасно, неповторимо и наистина истинско!

Дам, апогеят затова е връх!
По-нагоре е трудно, а надолy е обичайно.
За такива върхове си спомняме с благодарност, макар и тъжна понякога...

пищната парижанка е имала късмет да срещне своя Пиер дьо Ронсар.
Добре е поне, че песента не е елегична.
Не тъгувай! С'est la vie...
Прегръдка!

"...В Париж за първи път те целунах.
Тогава зарята бе само за двама... "

Всъщност помислих и огледах - след по- внимателен прочит, ще премина, може би, или ... ще отскоча за някоя зелена, на ябълката малкото...зелено, апропо, поздравления за прочита и настроението !!!
Ал, би Пак! :))))



Ех, Караяни , приятелю, мечтател си ми ти ! :)

Хм, излизам анонимен...:)

Ела Пак. С кошница ябълки! :)
Благодаря за прочита. Пиша ги такива понякога; малко шантави- мечтателни!:)

цветовете преминават през душата ни, чувства обагрени. Красиво е, дори и споменът е оцелял след взрива... Усмивки!

Естествено, Майче.
Спомените са тъкaнта на живота. В багри! :)

Красиво споменно с лека тъга, топло и мило усещане ...
Обичам на мечтите цвета :)))
Чудесен избор на песен ...

Благодаря ти, Таня.
Красиво гледаш и това ми харесва!

karaiany - цветовете преминават през душата ...
12:16
makont написа:
цветовете преминават през душата ни, чувства обагрени. Красиво е, дори и споменът е оцелял след взрива... Усмивки!

Естествено, Майче.
Спомените са тъкaнта на живота. В багри! :)
...................................................................................................................


" ... Дървото – старо и посивяло, с онзи полиран отблясък от хилядите пъти на стъпване върху стъпалата им, които помнят и други стъпки и други преживявания на нейните баби, пра баби...но стъпките на момиченцето в онази сутрин бяха бързи, детски и наистина казваха тази сутрин... "

...едни стари "стъпала"

Един спомен със черга, под звездите с брат ми... нали съм написала вече! :))

"... Нужно е да обичаме!

Душата е крехка дреха, с нея човекът отвътре се облича.

Тайна наша същност, с която се учим в дните да общуваме... да открием точните й размери:

- Какви цветове предпочита?

- Кой е любимият й филм?

- Кои са пътищата и точките по света, които краката й искат да пребродят...?

Много въпроси с неясен или само загатнат отговор!

На помощ идват сетивата, те имат свой таен ключ...

понякога е аромат, нечий жест, бисер в окото на приятел, може да бъде и повдигнат крайчец на устните на напълно непознат... червен балон, хвърчило... "

Част от моите представи за завръщане...

Затова харесвам твоите компилации.
Като шерена черга са :)
Разглеждам шарка по шарка.Bпечатляващо! :)

питам се дали София не беше тази дето събуди у теб парижки спомени:))))))

Ади,
още съм аз в Париж... (мисленно...)
Стиха ти е... чувствен и изпълнен с обич и носталгия...
Незнам защо докато бяхме там, все си мислех за майка ми,
за баща ми... Има неща, които не трябва да се пропускат да се направят навреме
в живеенето, защото после ... все се отронва по някоя сълза заради усещането
за несбъднатост, с което се налага да крачим в дните... Хубаво беше, че първият ми досег с този град бе по начина, по който ми се случи...в някакво вътрешно равновесие между миражното външно и истинското вътрешно...
Време ми е да обядвам след две произнесени присъди и едно отложено днес...;)
На теб оставям две любими песни на Жо Дасен :

Et si tu n ' existais pas
http://www.youtube.com/watch?v=4kZ0EZg5JRU
LE CAFÉ DES TROIS COLOMBES
http://www.youtube.com/watch?v=s_nmbVjOgYI

Усмихната вечер, Ади,

Ели

Ели, Жо Дасен е неотразим!
Всичко е вътре в нас. Париж не е по- романтичен от който и да е друг град в света. Романтиката идва само при романтичните. Останалите зяпат и мечтаят за романтичност.
Много се радвам за теб и твойта европейска разxодка. Нека ти е! :)

времето не прощава на никой
добре дошъл , пътешественико

София на площад "(Не) Зависимост" с жълтите павета ми спомни Champs d'Elysees. Този град може да ме накара да дирижирам цял барабанен оркестър и да скандирам "Червени ала-бала" в една и съща песен!:)))
Мдаа, София може да бъде романтична през лятото!:)

Пристигнах, видях, усетих и се завърнах! :)
Впечатляващо!
Светът е много шарен , Господ си знае работата. Само блендата на окото трябва да се отвори малко повече, за да видиш света в най- ярките му краски! В експлозия! :)