Надживял безброй лета , а си глупав като младенец ... Пак повярвал в кухите словa - станал си мъдрец .   Дyмaтa - от ден до пладне . Истината глупосттa я крадне . Bраговете  нижат ce  безчет , a приятелите в шепа . Невидял добро - злина тече от чепа...   Колко трябва на
велик човек ?! Фалшив товар
с торба жълтици ? Безчет oт  думи натоварени в каруци ? Любов  неземна  в скришните места , папагали да редуват истини с лъжа ?   Огледалото е криво - образът красив. Очите топли   пълнят вопли ...   Кой злодей
открадна ти душата ? В ден - прокоба
ритна я навън, ключЪт e само
спомени  от звън. Днес видях я - най -сиротна чака  пред вратата....    Има ли един
сред шепата другари в блага дума
истинно да те поправи ?   Славата отколе
е хашиш за луди . Hяма лек без прошка , злото ангели прокуди. Пак вървиш
във тъмното без свещ... Дали оставил cи   коричка хляб в торбата , глътка в старото шише от вино , магия зла да счупи , душата ти отново да изкупи ....?   И малко Джудас за всички луди ! :))))

Ne mi e otkradnata du6ata !Ima mnogo v neia , no ne e za vseki a e samo za BOKO !

Да ти е жив и здрав . И аз вече го обичам ! :)))

Много хубава стихо-изповед - между "аз" и света!...

и то какъв...
но хубавото е, че все някой от шепата приятели
истината ще ти върже... Адриан, да знаеш само как ме кефи
този твой стих заедно с Джудас ... нямам думи..
топъл есенен поздрав за теб...
от далечен приятел...

Благодарско за добрите думи Марине !Това твое " Аз "-ово кефи:)))

Сладурски прочит ! Ти кефиш повече ,Маги!:)))
И аз за това се моля . За прятелите , които ще ми вържат истината ! :)

Запитах свойта чаша, прилепил уста:
Веригата от дни къде влече света?
Отвърна тя със впити в устните ми устни:
“Не ще се върнеш, пий до дъно радостта!”


Велики тайни са животът и смъртта.
Узнаеш ли ги, Бог ще бъдеш за света.
До днес у мен сърцето ми не ги изучи,
та утре ли – когато спре да бий в пръстта.


Напих се и в стена стакана свой разбих.
От пръснатия череп чух едничък стих:
“На теб подобен бях, ще станеш като мен.”
Парчетата целунах и се извиних.

четейки твоя стих в мен се появиха четиристишията на един персийски поет - Омар Хайям:)))) за това си позволих да ги копирам от нета и да ги приложа като доказателство колко много твоята творба и неговите си приличат по идеята и смисъла, който е вложен в тях:)))))

Дyмaтa - от ден до пладне .
Истината глупостта я крадне .

Хареса ми стиха ти и задъханата форма на израз със забързвания, спирания и кратки спринтове на думите и римите.

ауууууууууууууу!:) гърците и без маслини останали:)
псоми нанай, а?:)))))))))))))))0000

Гръм в окото на бурята!
Горчив бадем в коктейла на душеприказното клеймо, разбъркан от мъдрец.
И разбира се, Адриан-дан-дан... ;)))

Аууу, като Кет (балуто ) ще възкликна и аз..:)))))
Само не ме слагай сред вели4ята. Има други по - достойни тук ! :)))
А сега за сериозното , Експлозивна :
Този стих е най - дълбока мъдрост . Бог е във всеки един от нас - без изключение. Смирението е най - великият възможен урок . То ( смирениетo ) е като короната за царя . Там е концентрирана най - голямата възможна сила.
Мисля си понякога , че ако живея достатъчно дълго , може би и аз ше напиша нещо ( едва ) наподобяващо горното....

Факти , ти добре знаеш. Когато идва задъхано , тогава дъхаво дишаш.Аз никога не знам какво ще излезе накрая . Стремя се да бъда здъхан до края.
C благодарност за милите думи ! :)

Eфхаристо ( апропо )
за Кет (едно ) балУ - то !
Това е за да има рима , Кет ! :)))
Джудас е специaлен поздрав за теб , дарлинг !
Ти знаеш колко те обичам.
Между другoто , обожавам маслините и по - сpециaлно Каламата .
Не разбирам защо е тази омраза . Може би си работила в Гърция и някой те е наранил ? Ако искаш сподели ...може би имам съвет за теб. Никога не знаеш , нъл'тъй....

Ох , как обичам такива коктейли , ако знаеш ?! :)))
С дъх на горчиви бадеми... поглед навътре с гръмотевици в окото навън :)))
Хареса ми името , с едно " дзън " в средата ! :)))

Не... не звучи като изповед ... по-скоро като изблик
на нещо насъбрало се, което душата не може да успокои,
а мисълта излива задъхано и нетърпеливо... от дълбоко...
Аплодисменти за стиха и музиката, приятелю !

Да , изповедите , както и познанието се разкриват на пластове , така както листата на лотуса- едно подир друго .
Понякога става задъхано ( както в този случаи ) , а друг път бавно и постепенно , когато сме готови за това.
Благодаря ти за добрите думи , Звездна !

"Кой злодей
открадна ти душата ?
В ден - прокоба
ритна я навън,
ключЪт e само
спомени от звън.
Днес видях я -
най -сиротна чака
пред вратата...."

Когато ни е сухо в гърлата, по време на дъжд,
намираме изворът под Земята...!
Част от едно мое
-"Пропукване"

"...Жари,
превзема водата
сухата пръст
и пукнатините
стават убежище:
- за мислите
- за водата
в дълбоката пропаст изтичаме..."

Спокойна нощ и най- добри пожелания!

Ше ми повярваш ли , ако ти кажа , че я видях ?
Аз знам , че и ти я видя чиста дУшо !
Най - благодарно за теб !

Дам , всеки търси своето убежище .
Hека изтичаме в светлина !
Хареса ми стиха ти , Ябълчице . Видях връзките тук !

Големи злодеи в този пусти свят , брей !

Само така ти се струва , щастливецо ! :)
Просто са самотни и плачат за внимание. Но така трябва да бъде. Като спящи красивици са , чакат някой да ги събуди , да развали магията ! :)
От липса на любов е , ти знаеш добре , знам те аз...:)

от емоции, падане, срив, изправяне, изкупление..... Да, изкупление, това е решението. Усмивки и слънчев ден!

да се замисли човек....:)

Дали оставил cи
коричка хляб в торбата ,
глътка в старото шише от вино ...
................................................
и нека четящия този стих узнае,
че торбата на богатия е пълна строхи, а на бедняка - със самородно злато...
Поздрави, Караяни!

Хареса ми прочита ти , Мая.
И аз съм съгласен , 4е всяко познание има своята стойност. Иска се жертва , независимо от определенията.
Жертвата е винаги лична , а такава е само жертвата на егото. Хората без его не правят жертви . Всичко , което имат е Дарове. Даровете са винаги общи , защото са Божествени. А за да се стигне до там е нужна жертва. В нея е магията , въпреки всичко !

Така е , Ани .
За наи -ценното в торбата става дума , за самородното злато , за което ти говориш ! То е ключът към спасението !

Огледалото за луди,
витрината за руси ...
Ние тука -
хилим се наслука!

В огледало видях ти усмивката,
На ръба е - признавам.
Въпросът е важен ...
Знаеш :
"Огледало , огледало ...." :)