Да притежаваш е трудно, няма лесен път към добро. Любов е да даваш, обсебване- зло. Cподеленост е крачка, целта е далеч, всяка истина чака, а лъжите роят се безчет.
Колко много ти стига и от колко малко прелива?!
С думи не пълниш съда, в тишината луната целува вода. В тъмнината прегръщам света, дошъл е в лицето на дева. Дава ми, после заспива, връща се пак, любов с мене отпива.
Това така ни отива...    

Този път стихът ти е чудесен! Правдив и много поучителен.

Никой не е съвършен, включително ти!
Да бъдеш съдник е неблагородно занимание.

:)

И още сто за теб, Вили! :)

здр, имаш и по/добри тв.периоди..ха..
аз съм вечнатаа Критикаркаа..,сори
иначее. немаа прогрес..бате МГ ..хехе

И ти не си в най- светлото, ама карай. Аз ти прощавам.:)

Колко много ти стига
и от колко малко прелива?!
от мен десятка.

Една от целите е да определиш мярката, кога и колко (чашата)? Замислящ и силен е твоят стих и ни отива. Усмивки и хубав уикенд!

Няма да скрия, че ужасно харесвам интелигентни коментари.
Сипал съм ти точната доза! :)

От половин час съм барман, гледам те отгоре до долу и ти меря дозата за щастие.
Отива ти!:)

Прекланям се пред съвършените!

Така е. Няма нужда от поклон. Искам само да бъдеш добър и да не съдиш!

Добрата Майка...с едната ръка гали,
а с другата ...щипееее ..:)))
боже,..какви ги пиша..самоооо....

Споделеност е
в ясна,
добра и
прекрасна -
в нея няма
неизказани думи
и страсти
нито път
към
невъзможното
щастие.

Аз съм като добрия баща.:)
Понякога се налага да накажеш любимо дете.
Наказанието е условно понятие. Нали знаеш , че от много любов понякога боли? Като тръните в розата е.

Крачка е, а пътят е дълъг.:)
Някои го пишат с главна буква, но това е наистина без значение. Пътят винаги знае, дали можеш да го вървиш.

колкооо..добре гооо..каза..++++++

Точно!
Истината е, че пътят те6 избира, а не ти него. Има пътища, които не са за всеки. Те са най- тежки.
Ето една песен за такъв път.
http://www.youtube.com/watch?v=fhNrqc6yvTU

"Колко много ти стига
и от колко малко прелива?!"

От мен също 10 :)

Благодаря!
One way казваш? With no return?! This is the Way!!
И на мен ми харесва.:)

към невъзможното щастие...

в нея /споделеността/ няма неизказани думи и страсти, нито път към невъзможното щастие. МОля те, чети ме по внимателно. Път тук не е с главна буква, защото нямам пред вид онзи Път за който говориме и двамата и за който и друг път многократно е ставало дума...

Притежаването, обсебването не са любов...

Ок, чета, чета.:)

и споделям веднага... без коментар ...
Музиката ... песен от една запазена
за спомен плоча и незабравими спомени.
Поздрави, karaiany !

Абсолютно. Така е!

Благодари, Таня!
Имаше един невероятен филм c Бети Мидлър за живота на Janis Joplin.
Страхотен глас и талант. Аз мога да я слушам нон стоп!:)

даже още по-задълбочено, че май ти се изгуби фабулата?:)
всъщнст не харесвам особено Джанет Джоплин - не съм я слушала много.

http://stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/11/16/rozata.1020967

Ани, усмихни се! :)
Разбрах всяка дума по- горе, но смятам , че тук не става дума за разбиране, а за вибриране в хармонията на нещата. Винаги знам кога някой е искрен и кога не.
За Джанис те разбирам също. Не всеки я харесва, но никога не можеш да отречеш невероятната сила на душевното и присъствие. Аз треперя, когато слушам тази песен. А какво мислиш за този пасаж?
One of these mornings
You're gonna rise, rise up singing,
You're gonna spread your wings,
Child, and take, take to the sky,
Lord, the sky.

Благодаря ти, Таня!:)
Това е, което аз наричам синхронизъм във вибрирането.
Неведоми са пътищата Господни.
Аз бих препоръчал на всеки филма на Бет Мидлър "Розата" за живота на Джанис.
Тя е oтизбраните свише дa извърви пътя си с кръст на гърба.
Бог възлага най- тежките битки на най- силните си войни!
И това не е случайно!

това, което така ви отива. :-)

Чул те Господ!!
Благодаря ти, Ети! :)

Ето човека, дето казал Пилат Понтийски. Много ми хареса цялото стихотворение.

Винаги ми е харесвал раличният ти ъгъл на виждане.
Истината е толкова непозната, колкото и самия Човек.
Ако се появи случайно някъде, едва ли някой ще го познае, защото лъжливият е нормата. Ние самите се лутаме между великана и джуджето в непрекъснат хаотичен въртележ.
Радвам се, че прочете отвъд думите.:)

Забавих се с отговора за да задържа по дълго прекрасното настроение от твоята усмивка:) и чудесния пасаж, който напълно пасна с времето навън - слънчево и ясно.
усмивки и за теб и разперени крила във високото!

Да, ако хората се усмихваха по- често, поне половината от проблемите им щяха да изчезнат моментално!
Усмивката е като протегнатата ръка- покана е за добро.
Спести поне още 3км коментари в този блог! :)

. karaiany - ishchel!



Без километри и скорост - http://www.youtube.com/watch?v=yBA8IiewT2U&feature=player_embedded

Ок, тове е веселяшко.:)
Българката е определено по- добрата според мен, макар че истинското изкуство е небета нагоре.
Всяко едно от тях само по себе си може да носи радости!

До финала.........?
:::)))

stela50 написа:
http://stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/11/16/rozata.1020967

200м е ок:). И ето нещо за всички, които имат търпение да вървят километрите с мен:)
http://www.youtube.com/watch?v=oB-RS000NLs

I know!!!

Ако листата на придружителите е голяма, предлагам ти един друг музикален поздрав - http://www.youtube.com/watch?v=6fa2wZEsRWM
Тангото е танц за двама и финалът на клипа ми напомни ето това http://www.youtube.com/watch?v=lo_z8q_-N-g

С чуство за хумор, признавам.:)
Лили е голяма, както и пряма. Благодаря за чудната песен!

Когато любовта ти отива...
...а тя отива на всеки.

"... Да притежаваш е трудно,
няма лесен път към добро.
Любов е да даваш,
обсебване- зло.
Cподеленост е крачка,
целта е далеч,
всяка истина чака,
а лъжите роят се безчет... "


С чуство за хумор, признавам.:)
Лили е голяма, както и пряма. Благодаря за чудната песен!


цитирам едни : " - със сто километра в час , по Роод 66, Ерик Клептън загуби ... но е велик в жанра, "Бавната ръка", е отнесена... само към свиренето, блусът не е за всеки бързащ бавно и Одета е великолепна, но ...

http://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=MQiCysCH-IU

Дори не виждам изключение от това правило, Марти! :)
Радвам се, че беше тук!

Не трябва да е огорчено. Ябълчице!
Искреното и прямото никога не бива да огорчават.
Само егото усеща горчилката в чашата, но и тя се обезсмисля предвид сладостта на безкрая!

и на твоя коментар за трите километра, на който много се смях...и двестате метра бяха в този контекст. А под финала имах пред вид постинга на Стела, посветен на Джанис, която аз лично не бях слушала много и това идваше да покаже, че съм видяла и чула песента й. Вярно е, че общото светоусещане иска освен интелект и доброта и разбиране...:)

Но някои предпочитат друго...
Parole, parole, parole...
Баба казваше - Господи, аз ли криво ти се молих или ти криво ме разбра!
Не знам вече дали е с чувство за хумор или не...
"Колко много ти стига
и от колко малко прелива?!"
а когато прелее докъде стига......- това са мои размисли и почти нямат общо с темата...затова са в отделен абзац - да не предизвикат недоразумение, вкл. и сред колегите..

Поздрави.

Ха, изцяло извън темата, даааа!:)
Ето и алюзията с пароле, пароле, пароле.
Това е нещо веселяшко c моя любим едноименник:)
http://www.youtube.com/watch?v=HweU-Nc__HE&

така ли реагираш на празните думи:::)

C'mon, Ани, веселяшко е. Не мислиш ли?! :)

C'ton е перфектно:))))))))))))))))))))))))))))))))))))) как четеш!.?....... :)
Дали ти казах или си помислих колко си ужасен?:)