Дошло ли е време да режa? От корен, до дъно, без сълзи. Hавътре текат, накрая прегарят.   Тишината звучи  като буря, звучи като стон. После  е песен. На сирена. Cлушам,  сякаш разпънат  на кръст.   Музика. песен на славей, крила ме покривaт. Усещам се лек, залива ме сила, в кръвта пропълзява- прелива.   Накрая  е тихо, много е тихо. Дали?  

Много дълбок и философски е стихът ти.
И в стилно отношение – различен.
Поздравявам те.
Елица

По пътя...
по кроткия път
без вятър,
без слънце,
без месечина
тихо вървиш
без дъх
на гора...
не дишат
даже тревите,
забравил
дори
че някъде...там
във нощно небе
красив
млечен път
имат звездите
и чуваш...
току изведнъж
славей да пее...

*
близко ми е и сродно това състояние на душата...
сърдечен поздрав, Адриан... светъл и успешен пролетен ден
за теб... подир песен на славей...

Да , предполагам че е по- различно като стил. Просто реших да опитам нещо , което е доста популярно в стилно отношение . Стори ми се далеч по- опростено , в сравнение с класическата форма , а пък аз си признавам: съвсем начинаеш съм в това отношение. :)
Винаги съм вярвал , че е по- важно какво казваш , ас не как го казваш. Веднага се сещам за великия цигулар Давид Оистрах , който обичаша да казва: "Не ме интересува kak свириш - с ръцете , или пък с краката. Важното е даправиш прекрасна музика. Да, форма и съдържание в единство и хармония .
Радвам се да те видя отново , Ели ! :)

Зарадва ме с прекрасния си стих , Мариники ! Чуден е . Има спокойствие и красота. Но това се все неща , които са ти дълбоко присъщи :)))
А сродните състояния обикновено вибрират на същата честота. Същото се отнася както за позитивните , така и за негативнит сродни. Аз винаги съм предпочитал първите ( за щастие ! :)

С ШЕПА ДУМИ

Човек
в мрака,
проблясък.
Огън
в сълзата
и стих.
Светлина
тишина
и безкрайност.
Песен
без звук
и криле.

Като пред изгрев ...
понякога мрачно,
или пък тъмно -
с нож да го режеш....
но светло по изгрев вещае.
Съмнения гони ,
в душата се взира,
kопнее за думи .
Не думи човешки ,
а тези отколе ,
магьосните ,
вещаещи Всичко !

Ти си ми като ангел - хранител.
Знаеш кога ....:)))

Прекрасен стих , нежност и мъдрост събрал.
...Музика...
песен на славей,
крила те покривaт .
Усещаш се лек ,
залива те сила,
в кръвта пропълзява -
прелива...
Много ми хареса , продължавай ...
Хубав ден !

С топла усмивка за теб , Таня ! :)))
Аз бих предпочел да те наричам Стела. :)
По - звездно ми звучи някак си !
Което между другото си е съвсем вярно ! :)))
Да можеш да видиш лъч дори в тъмното си е направо могия,
както казваше една известна поетеса ...:))))
Благодарско за което ! :)

не обичам да правя анализ на поезия, ако тя е качествена като твоята, минава като полъх на пролетен ветрец през теб като това твое стихотворение, но оставя и спомен за нещо много хубаво:)))))))

Hello World ! :)))
Смиряваш ме ти ...до бяло...
Чел съм твоите серии ! С най - голямо удоволствие ! :)
Хубаво е в светлото,много даже .C няколко усмивки повече -за теб и с благодарско ! :))))))))))

Благодаря. Че си и че те има. :))

Усмивки за теб ....:))))

предпочитам да те подпаля ....до бяло:))))))))

К'ва беше думата ...? Pyromaniac (подпалвачка ? ) ! :)))
Ама този огън е хубав....дори и в пъклото го харесват ....мдааа..хареса ми това бяло...:)))

ааа първо на първо е оранжевото, после червеното че чак накрая бялото ама това са все любими цветове:)))))))

забравих да напиша че в пъклото ми е много интересно:)))

Експлозивна , нали знаеш ...всички цветове на дъгата се събират в бялото ! Ето там става баш експлозията...ама ти ги знаеш тези работи . Не напразно и името...:)))

не само името и професията и професията:))))) водя се заместник - готвач в пъклото:)))) та за това - все с огъня работя:))))

Имай страх от Казана....температурата е много важна и не прескачай линията на комфорта...щотo знайш , нали ? :))))

Аха, нямаш страх от огъня....взе да става горещо около тези две печки...:)))

ако не го намеря си го паля сама :))))

браво ти.

Съвсем правилно , Hello !
Огънят е вечен , никога не може да изчезне . Понякога просто го търсим там , където е прекалено анемичен , но както ca казали старите : за всеко "огънче"си има "котленце" ....:)))

усещам те влюбен, приятелю Караяни! :)
Не е толкова важно какво сме написали, а как другите са го почувствали. Защото не сме ние като Емили Дикинсън да пишем за себе си, а впоследствие да се разбере, че сме правили това за цялата вселена.

Сигурно си прав , приятелю !
Отстрани винаги се вижда по-добре !
И понеже при теб стана дума за митове и легенди , аз винаги съм смятал , че дори когато пишеш за себе си , всъщност пишеш за света.. Защото всеки един от нас е вселена сам по себе си.Но само когато е искрен в писането. Тогава хората отъждествяват себе си с написаното .А тази искреност аз я видях днес не само при теб ....:)))

Аз долових тъмни гънки, нещо непреодолимо ще се случи, нещо ще се счупи.
Ще звънне за последно напукан кристал, пречистване пред края.
Тогава си така лек и безметежен, отделяш се от тленното си тяло и започваш друг, по-възвишен живот.

И не съм хейтър, ти си знаеш.
:)))

Прехлaсването само по лекотата не ти позволява да се качиш на следното стъпало. Всичките" добри "неща стават в "битката " между тъмното и светлото.
Някои си мислят , че в хеитърството е решението. Прилича ми на пеперудата , която се върти около горещата лампа и накрая се изгаря...защото омразата , въпреки , че е насочена навън , руши вътре и то безвъзвратно.
"Счупването " в съществото си е обединение на крайностите , тогава те добиват нов вкус и нюанс. На следното ниво те пак ще се разделят и това е цената на хармонията. Събиране , разделяне , събиране , разделяне, докато всяка половинка се изпълни до цяло . Такъв е пътят по "спиралата нагоре"....
И пак ще кажа като капак : Пълното обединение съществува само в Любовта , само в нея няма противоречия , защото тя е събрала "всичкото" в едно !
Затова ми харесват умници като теб , защото тогава мога да си го рекна както аз си знам ! :)))