Стоиш пред мен високо , едва се сдържам да не плача. И уж не искам , а не мога. Защо си толкова различна ,  най - скъпа , толкова  далечна? Иска ми се с пръст да те докосна, с топлината си  да те залея . Крилете си във твоите да впиша - с тебе да се  слея . Да те имам в сън , или наяве-  все едно. Разлика не правя .  Дали си  слънце ,  или пък най - мъничко зърно - любов е , както и да го погледна . Питаш ме , какъв е моят  цвят във любовта ? Спектър е , изчистен там до бяло. Където всичко е eдно ,  където слети  в миг - възторг се вгледах... и пак  във  тебе себе си видях . Видях и всеки друг ....  

Толкова харесвам тази група и по - специално Ами , че си позволих съвсем свободен превод на тази прелест!
Дано съм успял поне мъничко ....


Тайната врата

Моля те, угаси светлините .
3апали пожара в мен ,
когато душата полита
с теб освободен ,
в едно с'сърцето
и вълните там - над мен.

Няма нужда да го мислиш
и няма повече какво да губиш....
Остави ме да заплача -
толкова е хубавo да плача .

Така ще си спомня летежa ,
ще отключа вратата към рая.
Последвай ме , моя любов-
през вратата ,
гледай след "края".

Сън е и винаги така е било.
В животa така е-все продължава .
И нека в любов....

Така ще си спомня летежa ,
ще отключа вратата към рая.
Последвай ме , моя любов-
през вратата ,
гледай след "края"...

много,много е красиво,но и малко тъжно...
копнежност в полет тъй красив,
но тъй далечен-чуден блян-
там,дето отворени ни чакат онемени
ангелите чудни на храма наш чист
и припяват тихо на виола шепотно
ела при мене ти,и в сърцето мое остани...

Радвам ти се, Приятелю!
Няма тъга в Любовта...

В шума на реката
те чувам,
онези
мили думи редиш…
в очите на
белите риби
те виждам
топли...красиви…
с усещане
за нежност
в милувката
на полъха тих…

*
Андриан, няколко пъти прочетох...
и все по топло и красиво звучаха думите ти...
песента и преводът на текста са прекрасни...поздравявам те,
приятелю, най-сърдечно...

Благодаря ти , Хлорис, пак ме ласкаеш . :)))
Не знам , може би има тъгa , но тъгa има и в най - голямото щастие- тя е като зърното на отрицанието на щастие ;винаги го има .
А колкото до другото : Имали сме всичко останало , както ти , така и аз, но никога не е било достатъчно.
Когато искаме , трябва да искаме Всичко . Оттам идва тъгата ,само отвъд тази врата тя изчезва, в обединението на любовта....дано ни се Случи...:)))

Не , няма , само там няма - отвъд тази врата. Само любовтя отрича мъката. Cветлина е , отвъд всички думи !
Благодарности , за прочита , приятелко ! :)))

Радваш ме , Мариники . Зарадва ме както стиха ти , така и оценката ти за превода. Слушах песента много пъти докато я почувствам. Истинска магия е , нали ? :)))

... любов е... изчистена до бяло...
вълнуваща и истинска,
без време и без разстояния...

Da ,bez dumi ....

Стихът е вълшебен
отваря магнетично врати
зад които се усмихват хоризонтите
а нейните очи
са твоите погледи към възторзите...

Поздравявам те!:))

Човешките очи са толкова различни .
Има очи , от които струи доброта и любов. Тогава мисля за майка Тереза - тя беше самата любов в действие.
Има и очи , обладани от злото , сякаш зъл дух се е скрил зад тях. Има очи с много сила на проникване , а има и празни очи , в които светлината е почти угаснала. Очите са само прозореца към това , което е вътре. Понякога са толкова замърсени , че светлината нито може да влезе , нито да излезе - от тук и притчата на Христос за гостенина и свеща . Свеща никога не бива да угасне.
Затова любовта чисти всичко до бяло , защото е огън , сиреч Светлина .
Вълшебства има само в любовта , останалото е черна магия .
Благодарности за коментара , Клео :)

Такива са човешките очи... Харесах коментара ти към Клео.
Поздрави и хубава вечер!:)

Благодаря ти , Ани !
В очите има магия , но те не са единствения път за комуникация . Някои хора комуникират без думи , дори без нуждата на погледа. Това е вече определено по - високо ниво. Там , дори само една мисъл може да предизвика сълзи., а какво са сълзите . ако не концентрирана светлина ?

:)) ...

„Да, пътят дълъг е, нелек е,
и толкова капани на плътта
е скрило злото за човека,
поискал истината от Отца.
Сълза отронена, пречиста,
за вас светена е вода,
и пламъче в нощта лъчисто
е жертвата на вашата душа.
Благословени сте със сила,
неземна, свята, от Отца,
вярата е вашата надежда,
а оръжието ви – любовта”.

Най - трудният от всички пътища и единствено верният.
Прилича ми на мощно дърво с множество разклонения , чертаещи всички наши търсения встрани от главната пътека , които обаче , макар и понякога "погрешни " , подхранват и обогатяват ствола на дървото .
Дизайна на Твореца е прекрасен , откъдето и да го погледнеш е магия.
Благодарности за това допълнително включване , Тони . Определено обогатява . :)