Бленуване смирено , шепотно , почти в църковно. Ето , прокънтява  във сопрано , в купула събрано диша и и отново пак замира като в ниша. Слушам го , едва успявам да запиша...
Пристъпва пак на пръсти, две думи , може би три. Загатва , връща  ce назад. Сладостен звук - изчезва подир , за да се върне  богат , този път в ярко червено - в зенит !

Смълчано , с доверие  слушам , вOди ме със лекота - всичко пак добива смисъл . Огъня усещам - тихо като в свещ . Изведнъж избухва , сякаш  пещ .
Пак се къпя в бялo   ....   Говори ми , омагьосвай ! Пръстът ми на твоя пулс - цял оркестър барабани . Спирам ги и укротявам . После гребен на вълна . И отново тихо  , и  отново в тишина ...