Постинг
11.02.2012 02:57 -
Шепоти
Бленуване смирено , шепотно , почти в църковно. Ето , прокънтява във сопрано , в купула събрано диша и и отново пак замира като в ниша. Слушам го , едва успявам да запиша...
Пристъпва пак на пръсти, две думи , може би три. Загатва , връща ce назад. Сладостен звук - изчезва подир , за да се върне богат , този път в ярко червено - в зенит !
Смълчано , с доверие слушам , вOди ме със лекота - всичко пак добива смисъл . Огъня усещам - тихо като в свещ . Изведнъж избухва , сякаш пещ .
Пак се къпя в бялo .... Говори ми , омагьосвай ! Пръстът ми на твоя пулс - цял оркестър барабани . Спирам ги и укротявам . После гребен на вълна . И отново тихо , и отново в тишина ...
Няма коментари