Ако се чудиш как да се справиш с даден проблем, помисли от какво е породен. В този ред на мисли се постарайте да не приемате заобикалящия ви свят като константа или абсолютна стойност във времето и пространството. Това не означава, че трябва да се стремите да не се обвързвате и да не се впускате в дълбоки емоционални отношения, а по- скоро да търсите разбиране спрямо мимолетността на материята.
Съвсем естествено е да изпаднем в меланхолични и депресивни състояния при загубата на близък за нас човек. Това е нещо нормално, човекът е емоционално същество и това го прави лесно раним и уязвим. В никакъв случай не се опитвайте да избягате от тази си природа. Точно обратното отпуснете се и се оставете на обзелите ви състояния да ви разтърсят до краен предел. Успеете ли да го направите ще почувствате как се настанява у вас нотка на смиреност, която ще възвърне както душевния ви мир така и стабилността на психиката ви. В противен случай, рискувате да бъдете преследвани от емоциите породени в момента на загубата на близкия ви дълго време. Не казвам, че няма да си спомняте и няма да се натъжавате, но това ще се случва по друг начин, ще съзнаете механиката на страданието и тъгата като естествена част от човешкия живот. Много често щастието се преследва от хората по безумен и тотално неискрен начин и вместо да откриват в дълбочина себе си (като индивид), хората се крият зад все по големи маски.
Естествено винаги можете да се доверите на психолог (тук), който ще изслуша обстойно проблемите ви и ще ви насочи как точно да ги локализирате и преборите.
