...Няма нищо ново за писане.
Няма нито за хвалене, нито за оплакване.
Есенно полуспокойствие, полуочакване, полуносталгия, полупримирение...
Хубав есенен лъч споделеност бе екскурзията до Ямбол, където живеят мои близки и където не бях ходила повече от 3 години.
Есенна идилична картина.
Глътка патриархалност, позабравена...
Лъч позабавен ритъм на щастлива протяжност, която генерира онази точка на равновесие вътре в същността, която след това е източник на незатихващо усещане за това, че си желан, ценен и някой поне мисли за теб с нещо различно от делови планове, рутинно ниво на общуване, навик или някаква, макар и незлокачествена, форма на изгода...
Хубаво е човек да си позволява такива моменти понякога, за да се вгледа в себестоенето в цялостната конфигурация на обкръжението си.
Нужно е да се почувстваш приет - безусловно, сред целия хаос на условности, ежедневни уравнения, които да пренареждат лъчите на добронамереността и да предлагат различни варианти на поведението ти - в зависимост от факти, взаимоотношения, очаквания, проекции...
Нужно е да си отдъхнеш - от сгъстения израз на безпомощност пред неща, които не можеш да промениш.
Нужно е да имаш усещането за съпричастност, за сигурност, че,  както досега,  и в бъдеще ще си разбиран и ще имаш протегната ръка при нужда - винаги.
Нужно е да се докоснеш до извора на духовност, чистота, непредадени ценности и смелост да ги отстояваш.
Нужно е да се почувстваш просто...обичан, независимо какво ти се случва и къде се намираш в синусоидата на успеха си...
Нужно е...



  Дъщеря ми с Румяна и Пейо Карапееви, моя братовчедка и съпруга й - едни от
най-духовните хора, които познавам, пред новия мол в Ямбол.



В мола, доста хубав, междувпрочем:)



С роднините в мола.



Пред рекламната агенция на моите роднини, носеща звучното име "Вероника".



В техния офис, обзаведен с много вкус.



И нека не звучи като дисонанс, а като лек носталгичен повей от лятото - дъщерите на роднините ми, на гости на наша, бургаска територия:)



А това е Кокорко! Чашката, придобила измерения на реликва, с която сме пили мляко у бабини няколко поколения деца - майка ми /!!!, т.е. чашата е на една наистина достопочтнена възраст:)/, братовчедка ми, брат ми, аз, и после - децата на братовчедка ми.
Тази симпатична чашка ме върна в безметежното щастие на детството...



Пред едни фриволни балони в Центъра:)



Какъв подарък - голям и вкусен!:)))



Ау, какъв памук!



В Парка!



Уютно се чувствах в ямболския парк и в приятна компания, на смислена приказка:)



Есенна идилия...



Поглед нагоре - през "пръстите" на есента...



...А нагоре се вижда...чисто небе...



А какво се вижда през тийнейджърските пръсти:)))Тайна:)...



Дъщеря ми ни снима "в крачка":)



Пътека към...?



Хубава есен, хубава усмивка!:)))



Каменни импресии...



Есенна постеля, стъпвайки по нея, като че ли долавяш стъпките на Времето...



Отражения...



Мечтание, запечатано в есенен миг...



Понякога душата прилича на този дървесен стълб, но сбира остатъчните сокове на Надеждата, за да се разлисти - отново...



Ето този знаменателно обозначен пън предизвика смях у всички ни:)))



В парка, в една красива беседка.



Под арката, на прага на...?



Снопче "объркани" листенца, дръзнали да се разлистят на прага на зимата, какви оптимисти:)))...



Една високоизвисяваща се топола, като символичен стожер на
устойчивостта...

Благодаря ви за вниманието:)

А на клипа е моят брат - Борислав Захариев, който, бидейки програмист, и то не къде да е, а в световната високотехнологична компания AMD,  не е загубил и любовта си към китарата и е сътворил минисцена в дома си:)))

Aко клипът не се отваря, ето и линк към него:
http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-546418

ми залипсва за миг през очите ти

:) Захарен памук и аз обичам :))))))
Приятно ми беше да разгледам разходката ти! :))) Сигурно за последно преди около 15 години съм била в Ямбол.

в този хубав град през любимия ми сезон!
А изпълнението на брат ти си е направо бижу!
поздрави и хубава вечер!

Не знаех, че си емоционално свързана с Ямбол...Надявам се поне носталгичната нотка да не е нараняваща, а само носеща хубави спомени...:)

От този памук си хапнах и аз:))) Вкусен беше и необичайно розов /е, не като моите виждания за бъдещето:).../
Иначе, аз много обичам Ямбол, там се чувствам странно спокойна, много често ходех преди, заради роднините и децата им, вече софиянки, привързана съм към града и атмосферата в него.

Моят любим сезон не е есента, но въпреки всичко намирам красота и в него, особено в обкръжението на близки хора...на хубаво място:)
А за брат ми - благодаря ти, той е аматьор, но с усет към музиката, свири си за себе си, както и за приятели. Но този начин на общуване наистина зарежда...

И пак красота...

и обикновените неща да бележиш с необикновен отпечатък:) Дъщеря ти е голяма сладурана!

:)

Есенно...с една незагасима носталгия по нещо отдавна отминало, както и тих стремеж към нещо, което душата ми люлее в люлката на копнежа...
А е красиво - защото запечатаните във фотоси хора и природни нюанси са видени през очите на обичта и кроткото смирение - пред непреодолимата сила на Времето...

О, Руми, пак ме караш да се изчервявам...Необикновеният отпечатък не е всъщност такъв, а под прикритие:) Т.е. съвсем обикновен си е, но някак си ореола покрай него е силно развълнуван, затова ефектът е такъв /може би:)/

:))) - връщам усмивката:) Дори Х 3:) /в превод - по три:)/

ми върви на есенни красоти и това е!
напълних се :))
ето и от мен,

http://www.youtube.com/watch?v=DJByoo5MkDw

поздрави и лека!

И аз се изпълних от красотите от клипа, който си ми пратила! Прелестно съчетание на музика, картини, внушения /ненатрапчиви.../.
Благодаря ти!

Есенно - песенно.
Спокоен град, красиви алеи, уютни офиси и "Дай, Боже, много клиенти, много работа".
Поздрави!
:)

Да, на есенно-песенна вълна е моята вътрешна същност сега...Няма сътресения /поне не основателни.../, няма разтърсващи любови, раздирани от невъзможност, както миналата година по това време, няма никакви необичайни тръпки, истинско есенно спокойствие на бавни обороти...
Благодаря ти за добрите думи!

хубаво нищо за писане ;)

поздрави!

Разбира се, и много други места. Познавам се с Руми и Пейо, но от години не сме се виждали. Мисля, че Руми беше директор на библиотеката или на културния дом, организира премиера на първата ми книга. Или беше друг поводът, вече не помня.
Благодаря ти за разходката и примопнянето на тези и други прекрасни мигове в Ямбол.

От години живея в Ямбол, харесах този град, обикнах улиците му, парка, тишината. Хубави снимки и разказ за есенната красота. Познавам Руми, чудесен човек е.
Благодаря, Теменуга.

същата чаша, наричахме я Пульо :)))

Да...Хубаво е да има такива хубави неща за писане...И е хубаво да му е хубаво на човек от подобни хубавини:)))
P. S. Тавтологията е нарочна:)))

И аз съм емоционално свързана с Ямбол, не само заради роднините си там, допада ми атмосферата на града, идилично-патриархална...
Имаш специални поздрави от Румяна, да, тя работеше в Културния дом навремето! Зарадва се, че си спомняш за тях и пита дали все още пишеш такива хубави стихове...:)

Да, Ямбол е един спокоен град, там винаги се чувствам уравновесена...Паркът наистина е разкошен, а улиците предполагат бавен и замислен ход, със забавен ритъм на времето, в дисонанс с динамиката и невността на столицата например /където живях известно време миналата година.../.
Предадох на Руми хубавите думи относно нея! Благодаря - и от нейно, и от мое име!

Това е моята любима чаша от детството, както става ясно, наистина с реликвена стойност:) Кокорко или Пульо - все са весели наименованията:) Чудното е, че все още е здрава и читава, след като три поколения са пили от нея:)))

Това не е еждневие,вярно ли е,че има психична хомосексуалност и физическа?

есенната ти разходка...:) Плюс това, никога не съм ходила в Ямбол! Така че, ми беше и интересно...:)
А и изпълнението на твоя брат е прекрасно! Насладих се...
Поздрави от есенен Пловдив и от мен...:))

Но по друг повод...

Честно казано, не знам защо ми задавате този въпрос. Не мисля, че има връзка с моя постинг, посветен на хубавия съботен ден в Ямбол...
Нито касае моята напълно хетеросексуална ориентация.
Но, принципно - Вие сте психолог, бихте могли да отговорите на този нетрадиционен въпрос. Психическата хомосексуалност, ако въобще се приеме, че има такова понятие, може би се свързва с неналичието на някои типични психични признаци, характерни за дадения пол, или личностни проявления, които потвърждават наличието на характеристики на обратния пол в даден индивид. Но съществува и т. нар. латентен хомосексуализъм, който е скрито наличие на потискани /несъзнавано, в повечето случаи/ импулси към същия пол.

Благодаря ти, Ася! Както винаги, стопляш с думите си!
Ямбол си го обичам от малка, откакто братовчедка ми се омъжи там, редовно ходя на гости, сега по-рядко ми се случва, но с тях си поддържаме редовна връзка иначе.
Предадох на брат ми, че си харесала изпълнението му, макар и то да не е професионално:)
Благодаря за есенните пловдивски поздрави! Изпращам ти една вече почти зимна /но с есенен привкус:) бургаска усмивка + още много такива:)))) /цял букет!/

Надявам се, че си прекарал хубаво в спокойния Ямбол, там наистина се зареждам.

брат ти и свири с голям кеф :). А какво студио само си е оборудвал...
А е хубаво човек да се вижда с любими хора, действа му разтоварващо, а още повече в съчетание с есенна разходка :).

Благодаря ти! Аз много си обичам моя брат, както и децата му /тук съм публикувала в блогрола си препратка към блога на моята племенница:), а племенникът ми тренира фигурно пързаляне и е много добър!/. А за разходката - да, приятно беше, миг отмора...сред разни други не толкова хубави неща, които ми се случват, но няма да се оплаквам:)...
Поздрави!

И умна, и талантлива. А и детето ти, да ти е живо и здраво....Привет!

Благодаря ти, колежке /макар и да съм бивша такава, никога не се знае кога може да пожелая отново да се завърна към журналистиката...:)/
Благодаря и за милите думи относно дъщеря ми!
Изпращам ти поздрави от моя Бургас!

Можехме да се видим, макар и за малко. Но нищо, ще има и друг път.
А за това, че си показала красотата на есенен Ямбол, благодаря! Стори ми се по-красив на снимките, отколкото е в действителност.

Никога не съм ходила в Ямбол!

Да, можехме, но наистина пътуването не беше планувано, реших го в края на предишния ден и просто нямаше време за координация на други срещи, освен уговорената с близките ми. Но нищо, Ямбол е близо, пак ще дойдем! Преди редовно ходехме там, като аз бях на годините на дъщеря ми, а децата на роднините ми бяха съвсем малки:)...
А за това, че градът ти се е сторил по-красив, отколкото е в действителност - това е от погледа към него, изпитвам само топли чувства към Ямбол, затова и съм го заснела топло-крисив:)

Радвам се, че съм създала визуална представа за града, макар и бегла и фрагментарна. Все пак съм предала моята емоция...

само близките хора. И приятно навява спомени.

Обичам го Ямбол, заради близките си, но и заради самия град. Там ми е много спокойно и се чувствам наистина добре.