Злонамереният, бога ми, щастлив е.
Че злодеянието, макар и неузряло,   в котли от мъка още не кипяло  не иска и да знае на болката приглушения стон.   От този стон се ражда ябълка различна, на цвят, на вкус, на мирис е дори прилична,  но гнила ще изпадне  в скута изненадан. Денят за нафора готов е- отреден и изначален!   Узрява тъй плодът на знание нелеко. He мъдрости посяти в книги отдалеко, а поглед в мъката безмерна- другар и истина открити в черна бездна.    

представи си какъв път извървява от цвят до узрял плод.

Път- магия е. Пътят е до зенит, след който идва естествен пад, за да тръгне отново нагоре. В спирален кръговрат.

денят за нафора готов е - отреден и изначален... и вярно
и красиво казано, приятелю... това ще си го припомням
всяка сутрин... сърдечен поздрав за теб..

S usmivka za teb!:)

"Узрява тъй плодът на знание нелеко.
He мъдрости посяти в книги отдалеко,
а поглед в мъката безмерна-
другар и истина открити в черна бездна."

Един проникновен и възвисен поглед от черната бездна на изживяната от зло мъка, през душевното очистване към Върха на истинското щастие и себепознание!

колко грубост и лицемерие има наоколо...стяга гърлото - безсилие... липсата на морал - да не съдиш, да не хулиш, да не заклеймяваш, да не акцентираш върху лошото, неразличаването на зло от добро - това се отразява пагубно ... знам, че не съм перфектна, обаче не съм в състояние да вредя съзнателно на никой,
А на злонамерения- не му пука - той предизвиква мъка и се храни с нея - колкото по-голяма - толкова по-вкусно :(((((((((
Много болка има - труден е за коментар - ..стихът...действа с натрупване - поне аз така го усещам.

И не само
кинжалът наострен
до дъно, до кост се забива -
ежедневната доза отрова,
убива!


...финалът е щастие :)

Дотежаваше ми и избягвах да коментирам. Сега вече претръпнах. "Щастие", човек изпитващ го е примат, звяр. Не може да се чувстваш добре, причинявайки зло другиму. Извън човешката природа е. Боже, колко хубаво си го написал. Поздрави!

Blagodaria za vsichki komentari! Chudesni ste!!

И те поздравявам!
А днес е 1-ви март. Закичвам те с мартеничка за здраве и светли дни!

болката е сладостта на този плод/ да, така е.

Напомня ми нещо много много ... хем лично хем поетично , хем древно , хем пък малко его - центрично... :)))

"... бях , цар насън
в среднощното ми бдение
ти беше бледно , плахо привидение..."
У. Шекспир

Много истина, мъдрост и философия.
Много хубаво е написано и не ми се иска да го развалям с много думи.
Поздрави, приятелю!