Кратка история на БСП (for Dummies), Част 2  Frujin  


 

3дравей Читателю!

Това е втора част от кратката история на шайката пишман-социалисти, икономически и културно подчинени на олигархията в Москва. Кои са БСП? Как успяха да подменят лявата идея и да излъжат стотици хиляди хора, иначе хуманисти по сърце, да им служат толкова години? Защо у нас няма нормална лява партия?

Здравей и ти, разгневен Комунисте! Ще ми се да знаеш, че нито те мразя, нито те обичам. Просто се надявам да успееш поне веднъж, някога … да се усмихнеш човешки.

И така, ако вече сте прочели първата част на това писание – благодаря и давайте надолу за втората. Ако пък не сте, ето линк: Кратка история на БСП, Част 1

***

Какво се случва после ли? В Русия трупът на другаря Ленин е превърнат в експонат зад стъклена витрина, другарят Сталин е станал шеф, а у нас идват …

Априлските събития, 1925. Това са едни от любимите събития на комунягите! Според тях, след атентата в църквата Света Неделя, биват избити “десетки хиляди борци-антифашисти, загинали геройски за свободата на народа”. Това разбира се не е съвсем вярно! Като казвам “съвсем”, имам предвид преувеличено е стотина-двеста пъти. Трудно е да се проумее в пълнота картинката у нас по онова време, ако не се вземат предвид следните факти:

• България е загубила 2-3 войни и бая територия и е в национална криза
• Септемврийското въстание и атентатите са отворили в обществото кървава рана
• Москва ръси яко кинти за да има у нас “революционна обстановка”, т.е. за да може въпросната рана да продължава да кърви!
• Горите бъкат от шайки комуняги, анархисти, анархо-комунисти и всякакви такива, …
• … които грабят влакове като във филм, убиват журналисти и общественици, и т.н.
• Селата са фрашкани със шпиони, помагачи, ятаци и съветски фенове
• А комунягите продължават да подклаждат омраза и говорят само за анти-български неща …
• … за СССР, за насилствено отнемане собствеността на хората, за Балкански Федерации, за Световни Революции и т.н.
• Е, на народа му е било доста писнало …

Става касапница! Затова се случва така, че някои глупаци на правителствена служба, опитвайки се да наложат върховенство на закона с цялата му строгост, здраво предозират и бая народ си отива “при опит да избяга”.  Като например, Гео Милев. От друга страна, представете си на фона на горните факти, как Гео Милев е бил нещо като Дърева и Волгин взети заедно, но с една разлика – имал е талант! Бил е голям трън, защото хем не е нарушавал писаните закони, хем постоянно е величаел шайките разбойници опитващи се да вземат властта чрез убийства и насилие. Лека му пръст …

Още от тогава комунягите действат така: Първо насаждат омраза, организират грабежи, демагогстват и лъжат. После, когато в крайна сметка ги погне закона, започват да се правят на невинни: “Помощ, не ни гонете, спрете с омразата!“.

1927, Работническа Партия. През 1927 БКП е все още незаконна, но междувременно, на власт идва Андрей Ляпчев. Това е онзи, който казва: “Со кротце, со благо!”. Съответно прави грешка и се договоря с някои шефове на комунягите да спрат да се крият, но срещу едно условие – новата им партияда не бъде подчинена на Москва. Хаха, какъв идеалист!

Комунягите се навиват и веднага спретват легална партия наречена РП (Работническа Партия). Нелегалната БКП обаче си остава паралелно да действа тайно, както правят мафиите. Правят си веднага и собствен вестник – “Работническо Дело“. Това е същият вестник, с който поколения наред ще си увиват армаганите за внуците в града, а безброй работници ще го ползват като покривка за щайга и ще си режат кашкавала върху него. А дядо ми го ползваше и за още нещо (както и аз когато бях войник), но това няма историческо значение…

Голямата Депресия. Голямата депресия е нещо като кризата от 2009 ама доста по-гадна. Но, по-интересна е депресията в БКП. В периода след 1925, комунягите са в изолация, старите социалисти са отстранени, лява интелигенция на практика няма. Само най-простите хора им остават фенове, другите се осъзнават. Има и няколко объркани идеалисти за цвят, предимно студенти. БКП се управлява в България от една малка, крайно жестока и фанатично обичаща СССР (т.е. парите идващи от там) върхушка – т. нар. “леви сектанти”. А доскорошните вождовете на пишман-революцията и на БКП отдавна са геройски избягали зад граница и там са станали “задгранични” шефове. Това са Васил Коларов и Георги Димитров. През тях минават парите за тероризъм идващи от Москва и съответно яко се дърлят с местните вождове. Разправиите продължават чак до 1935/6, когато шефовете в СССР побеждават. От този момент нататък, в БКП наистина не остава нищо българско (освен клетия им, излъган електорат). Така е и до днес …

Междувременно в Берлин! През 1933, побърканият холандец Маринус ван дер Любе драсва клечката на Райхстага (германският парламент). Всъщност, и до сега не е ясно дали е той или е някой друг! Покрай тази афера са заловени и 3-ма българи, един от които е “задграничния вожд” Георги Димитров. Също така известен и като Гошо Тарабата (наистина!!). Кой обаче е той??

Георги Димитров набира фенове още на 20 и нещо докато организира зулуми. После прави бърза кариера (#КАК??) и става най-младият депутат в парламента (само на 31!!) и остава такъв цели 10 години. Димитров е против националното обединение на България и подскача като чуе думата “патриот”. Бидейки депутат не е мобилизиран, но това не му пречи, имайки имунитет, да ходи на фронта и да навива горките войничета да хвърлят пушките. Поради това предателство е прибран за 4 месеца на топло. След въстанието 1923, “геройски” бяга в Австрия, СССР и на други места. Там започва да прави неща платени от Коминтерна, с цел да е по-справедлив света, а и за да си изкарва хляба и пиенето (бил е пияндурник!!).

Лайпцигски Процес. На образувания съдебен процес за палежа, лицето Димитров надприказва Херман Гьоринг, повтаряйки накрая като фанатик: “СССР е най-великата страна!“, докато на нациста не му избиват чивиите и не започва да беснее. За това му поведение, комунягите ще го нарекат “Героят от Лайпциг” и после ще си доизмислят 3/4 от речите му.

След формална лека присъда (помага и застъпничеството на, забележете, Цар Борис III), фашагите пускат Димитров да си ходи по живо, по здраво. Тогава той получава съветски паспорт и става руснак. Заема постове в КПСС, става депутат в съветския парламент (руската Дума). Такъв е от 1937, та чак до 1945, когато си идва у нас (заедно с цяла орда порусначени български комуняги). А, и честичко се наливат до късно със Сталин.

Преврат, 19 Май 1934. През изминалите няколко години, е управлявала коалиция наречена Народен Блок, съставена от най-разнообразни партии. Те така и не успяват да спретнат читаво правителство и кабинетите се сменят като настроенията на влюбена тинейджърка. Появяват се и една камара движения и партийки, някой от които сериозни фенове на фашагите. Тогава на една група интелектуалци (наречена “Звено”) и на военните им писва, и правят преврат. Работата е там, че и на Царя му писва. Той, възползвайки се от преврата, установява нещо като диктатура. Ето как: първо пичовете от Звено забраняват партиите, разпускат парламента и суспендират конституцията. А в последствие, Царят ги разкарва тях, но пък “пропуска” да възстанови забранените неща. Така той остава да управлява практически сам до смъртта си през 1943. Хитрец!

Важно е да се подчертае, че този преврат за разлика от червените бунтове, минава културно и без да пострада никой. Освен това, превратът е до някаква степен обвързан и с Югославската политика, и у нас отново започва да се говори за Балкански Федерации и т.н. Комунягите се кефят на факта, както и на всичко, което руши държавността, (т.е. намирисва на “революционна ситуация”), и съответно не правят нищо смислено. Всъщност, те дори стават гъсти със Звено и с техния министър-председател – Кимон Георгиев. Този същият, ще стане първият министър председател по-нататък – след втората световна.

Идва  Мрак! Светът постепенно се готви за втората световна касапница. Босовете в Москва нареждат на местните да започнат да общуват по-човешки с другите (по-правилните!) леви партии у нас. През 1938 БКП се обединяват с легалното си проявление – Работническата партия. Новото нещо се казва БРП(к), т.е. Българска Работническа Партия – комуняги.

От тук, та до навечерието на войната, БРП опитва да организира малко стачки, малко политика, малко пропаганда, … но нищо сериозно. Най-често цапотят с блажна боя по оградите глупости от сорта на: “СССР е най-велик!“.

Към трета част: ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Да напишеш история на партията, която само за 70 години успя да доведе народа си до просешка тояга, при това с чувство за хумор, е голяма работа сама по себе си!
Нещо повече за този пич Фружин в ПРОДЪЛЖЕНИЕто накрая!

Аплодисменти за статията и нейния общодостъпен "неелитен" стил, наситен умело с хумор и справедлива ирония, въпреки известни неточности в Кратката история...!

Естествено е да има известни неточности, приятелю.
Дали има писана история без неточности въобще?
Със сигурност е писана с много болка. Въпреки, че живея повече oт 28 години извън България, мога да видя и усетя болката у хоратa при кратките си посещения.
Сянката на миналото е навсякъде, усещам я инстинктивно. Впечатлението ми е, че страната все още живее в някакъв тъжен и мрачен (по Оруел) свят на безверие, омраза и отчаяние.
То е обхванало болшинството и e условие за жизнеността на "хидрата" в лицето на установената политическа система. Докато страхът и неверието не напуснат съзнанието ни, нищо добро не можем да очакваме.
Виж какво казва самия автор на статията в началото на третата част на тази история:

"Причината да се забави тази трета част е не друга, а огромното отвращение, което изпитвах всяка секунда, докато се ровех из историята на червените изроди. Разберете, истината е стотици пъти по-ужасяваща, по-гротескна и по-страшна отколкото повечето от вас могат да си представят. Тя не може да бъде събрана в няколко страници, нито може да бъде разказана за една вечер. И все пак …
Ако сте прочели вече предишните части на тази история, погледнете надолу за продължението. Ако пък още не сте, ето връзки към тях: " Frujin

повечето от нас мислеха, че това ще е последното сбогом с управляващата партия. Вместо това, днес, след повече от 25 години не само нищо не се е променило, но благодарение на гениалното умение за мимикрия и подмяна на ценностите, обществото ни е съсипано, мислещите, можещи и реално милеещи за България хора - натикани в миша дупка, цензурата и преследването по политически причини - в разцвет, фалшива, дирижирана демокрация под формата на десетки партии и сдружения , в основата на които стоят все същите уродливи , познати от близкото минало клонинги. Бях простила всичко, мислех, че трябва все някога да има край - и убийството на дядо ми - ей така, напълно случайно - по време на лов - заблуден куршум..., нали? - и всички трудности по пътя. Оказва се, че е било преждевременно.Днес тече процес по измиване на ръцете. Оправдават се и се легализират - вадят на светло, куп престъпления, като им се приписва формата на необходимост, наложена от времената, в които са се случили и се обиличат в хуманната дреха, докосваща моралните стойности на чувствителния и разбиращ човек - и така най-гнусни и античовешки прояви добиват гражданско оправдание. Пилат Понтийски пасти да яде! Пълен аматьор! Комунизмът в България се е превърнал в ген и то в най-уродливата му форма. Сама по себе си идеологията не е страшна, дори има много положителни страни, които всеки, който я е изучавал непредубедено и сериозно не може да не признае - страшно е практикуването и от духовно низшите амебоподобни и хамелеонски оцветени, засмукали властта на всички нива, А точно това се случва в последните 70 и повече години, за които говори авторът на статията. Безкрайно много пъти съм казвала - че на България са нужни не властници, а хора, способни да управляват съдбата на страната и благоденствието на народа. И не констатации, защото тях всички ги знаем, а програма - не соросоидна и не институционално наложена, а изготвена мъдро, с поглед в бъдещето. Кризата на доверие е стршна, но ми се струва, че този път

Ани, това което си казала в коментара си до голяма степен отразява случващото се в България.
Все повече се убеждавам, че пораженията които бяха нанесени върху способността на средностатистическия българин да управлява съдбата си в посока демокрация и материален и духовен просперитет са жестоки и почти необратими в близкото бъдеще.
Води се битка за лумпенизирането на този народ. По- интелигентните ще продължават да се изнизват навън, защото си дават сметка, че везните са наклонени силно в посока мрачното минало, а то е отчайващо и безнадежно. България няма да бъде Европа още много дълги години. Струва ми се, че страната като цяло не е готова за прехода към демокрация казано най- просто. Отговорите се крият в самата история и не е трудно да се видят.
Комунистическата идея никога не е имала нищо общо с лявата идея и идеология в традиционните демократични общества. Тя има общи черти с фашистките идеологии. Да се внушава тезата, че в основата си е благородна е толкова лъжливо, колкото и престъпно. Това са приказки за лумпени и стари баби.
Идеология, която не толерира различност в мненията и свободата на словото и мисълта е ретроградна и престъпна в самата си основа.
Току що чета една статия на млад професор и установявам, че доста хора си дават сметка какво се случва. Искам да цитирам само една малка част:

"В България не може да има демокрация нито сега, нито в обозримо бъдеще, поради простата причина, че основната матрица на т. нар. преход беше висшата ни номенклатура, по съветски образец, да присвои активите на обществото - с цената на вкарването на България от Втория в Третия свят. България в момента представлява резервна, буферна територия между Европа, Ориента и Русия, която се управлява от трето поколение номенклатура, с цената на силово връщане на едно относително модернизирано общество в неговото предмодерно състояние."

Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/bulgariya-gerb-naselenieto-1390769.html#ixzz2t9kg7eAp

Първо искам да направя едно уточнение, за да не се получава двусмислено тълкуване на казаното от мен - като казвам - -"Сама по себе си идеологията не е страшна, дори има много положителни страни, които всеки, който я е изучавал непредубедено и сериозно не може да не признае " - имам пред вид точно това - че комунистическата идеология като такава не е страшна въобще - тя се изучава в абсолютно всички висши учебни заведения по света, като едно от най-сериозните философско - политически течения в новата световна история и практика. Че не е опасна - доказателството е, че нито една от т.н. развити демикрации не е поела пътя на комунизма, вследствие на изучаването й. По нататък пояснявам кое е страшното - "страшно е практикуването и от духовно низшите амебоподобни и хамелеонски оцветени, засмукали властта на всички нива,"....За положителните страни няма да говоря, за да не влизаме във философски диспут - само искам да отбележа трите основни закона на диалектическия материализъм, на основата на които се крепи съвременната философия, като цяло. В този аспект всяка алюзия на изказаното от мен твърдение с прокламиране или внушение на комунистическата идея е несъстоятелно. Не искам да кажа, че си имал това пред вид, но държа на това уточнение, за да не остава и сянка от двусмислие. От друга страна си давам сметка, че е възможно, хора незапознати с проблематиката и така да го разчетат - говоря за аудиторията, за които са писани и цитираните от теб четири статии :)
Имам контакти с подобна аудитория и бих казала, че изпитвам разбираеми трудности в комуникационно отношение, включително и на битово ниво. При все, че едва ли би се затруднила да чете подобни статии, поради простата причина, че е убедена в противното.
За общите черти с фашистките идеологии съм съгласна, особено що се отнася до ултралевите убеждения. Какт

Както и че "Идеология, която не толерира различност в мненията и свободата на словото и мисълта е ретроградна и престъпна в самата си основа. " - но като се има пред вид именно силата на словото и свободната човешка мисъл, не е трудно да си обясним защо.
По отношение на статията - не само интересна, но и вярна - особено в частта на констатациите. Дисекционно - лаконично, точно и ясно, но това се знаеше от много години. За мен лично, по-интересен е финалът. И особено един коментар.
А, да не пропусна - за лявото, различно от комунистическата идея - нарича се социалдемокрция и изигра огромна роля в стабилиизарнето на ЕВРОПА след Втората световна война - планът Маршал вдигна на крака разрушената и разорена Европа, използвайки основно американските инвестиции, отварянето на границите за приток на работна ръка от третия свят - колониите, плюс декомунизацията на страните от Западна Европа . Създаде се стабилна, икономически устойчива средна класа и на тази база дръпна не само икономическито развитие, но се създадоха и устойчиви и стабилни социалноосигурителни системи, обезпечаващи именно тази преобладаваща средна класа и обслужващи и тези, които изпадаха под нейното ниво. .... За съжаление у нас няма налице нито едно от тези условия, поради тази причина нито в годините на прехода , нито за в бъдеще тази схема е възможна.
Либералната идея за ляво-либерално управление е меко казано неприложима също, обаче като гледам развитието на нещата - единствено възможна по ред причини. Което съвсем не ме вдъхновява. Поради простата причина, че либерализмът най-общо акцентира върху правата и свободите на отделната личност, върху изборите и отговорностите и сама пред себе си и пред обществото, в което живее - т.е. либерализмът до голяма степен е въпрос на традиции и възпитание, а оттам и на морал. И ако не стсме дорасли за демокрация, как ще виреем в условията на либерализъм... Отговор има, но ...Изпадаме в парадоксалната ситуация -
такова животно нема! -
но това е друга тема.
...

Ани, нито една идеология не е опасна сама по себе си за хората с добра воля. Това е повече от очевидно. Още по- малко за хората в традиционните и проспериращи демокрации.
Комунистическата идеология се оказа успешна само в най- изостаналата европейска страна. Нека не забравяме, че социaлната структура в Русия беше все още феодално- аграрна, а индустриaлизацията на страната беше все още в зародиш.
"Опасна" е може би неточна дума. Cлучилото ce там беше напълно закономерно. Това, което не може да бъде осъществено с болка, става възможно с много болка. Сякаш на тази страна и беше недостатъчна столетията мъка по време на царизма, та имаше нужда от повече. И това ако не е славянски мазохизъм, здраве му кажи. Това страдание беше вдъхновението в произведенията на техните най- велики хора на изкуството по онова време. И тук нямам предвид само Достоевски (той е може би най- любимият ми руски писател въобще). Казвам всичко това, защото и нашата съдба е много близка като изживяване и развитие. Убеден съм, че всеки народ задължително минава пътя на своето израстване през голямо страдание, включително нашия.
Човечеството отдавна навлиза в нов период на развитие, който е сравнително закъснял в Източна Европа. Границите и ограниченията за движение на хора и идеи все повече ще отпадат. Бъдещето на света няма да бъде разделението, а обединението на база толерантност и разбирателство.
Всичко това няма да мине без катаклизми, разбира се.

и цялото развитие на човечеството е резултат от този предварително зададен /идейно/ алгоритъм ..но като дойде въпросът до как? става по-сложно..

На kаква база ще се извърши това обединение? На база променено съзнание? Че от всичко досега, което говорим и аз и ти и авторите на тези статии и редица други - покажи ми един, който вярва,1 знае начин или смята за възможно НЕНАСИЛСТВЕНАТА промяна в съзнанието на човек /респективно - българина/ Опит за подобна промяна са всички световни религии и идеологии, събрани в общия кюп, щом ще разсъждаваме глобално. И? Докъде доведоха? До никъде - промиването на мозъци води единствено до създаване на огромни, да ги наречем егрегориални формирования, които са изпълнени с антагонизъм едно спрямо друго. Да не ми се разсърдят някои, че използвам "другата" терминология - същото е ако кажа и обществени нагласи, базирани на съответната надстройка на обществото. Или мислещите позитивно, ще променим общия вибрационен фон на чвечеството с вяра?- може би, ама надали...сепаратизъм? но не в съвременния му смисъл - отделяне от негативно проявената маса...?
Та нали точно тези две тенденнции - двата пътя се "боричкат" от хилядолетия и никой от тях не надделява...
По силите ли е на човечеството да прекрати насилието над личността и да остави съзнанието да се развива необезпокоявано в съответствие със заложените изначално у него, божествени, бих ги нарекла, закони? Къде, в този случай, отива ролята на обществото ...както и да е, темата е много обширна. Затова аз отдавна казвам, че е нужен един нов морален кодекс, който да е създаден по законите, заложени в човека, защото, това дето е у човека е и от Бога - в смисъл - то е което хармонизира съществуването на човек със света. За съжаление в момента надделява другия път - т. е. подтискането на вътрешно заложените у човека, изначално и исконно проявления и противопоставянето им на заобикалящия го свят. от тези, които се опитват да контролират именно изначално заложеното у човека, чрез болката и страха

Много добър въпрос, Ани!
Няма по- добър път от този навътре. Този лаф е ужасно изтъркан, но си остава единствено верен.
Търсим свободата и истината все навън, а не поглеждаме в себе си. Там всичко е казано, aма кой вече гледа в тази посока?!
Това, в което съм дълбоко убеден е, че още много мъка предстои и това не важи само за нас българите.
Неведоми са пътищата господни. До най- дълбоките истини не се стига в дълбокомислени спорове, а в съзерцание. Колкото повече хора опознават себе си, толкова по- голяма е вероятността за промяна във външния свят. Материaлното е рожба на духовното, а не обратното. Само тогава не е нужно насилие, за да бъде променен света. Bремето за точно такава промяна е съвсем близо, въпреки голямата болка, която ще го предшества.
Има моменти в живота на всеки човек, когато някои истини стават кристално чисти. Тогава знаеш не защото си Айнщайн, а защото Знаеш. Останалото е маловажно, пълно с думи, които нямат никакъв смисъл по отношение на главното.

Говориш за онова зание, изначалното и вечното, заложено у всеки от нас , или не у всеки, а само у тези, които могат да достигнат до него, или по-скоро им е дадено да стигат до там... и което съществува едновременно у нас и извън нас, навсякъде...Но ние непрекъснато имаме достъп до него - друг е въпросът как го използваме този достъп - по-голямата част от това знание го забравяме в момента, в който го получаваме , поради невъзможността да го извадим на светло и то не само, защото почти никой не би повярвал и приел, но и защото то и светът около нас е свикнал да борави с елементарната логика и не вярва или отхвърля истините, постигнати като Откровение или Просветление. Затова и е казано -”“ не хвърляй бисерите на свинете" - и дори се усеща нещо като забрана, ... невъзможност за споделяне по логично вербален начин, само отвъд думите.. Оказва се, че всеки един трябва да мине по пътя до достигането им.. да бъдат изживени , докато една истина се превърне в действителност. А за да се материализира - трябва да бъде достигната критичната маса...Затова си напълно прав, а и аз зная отдавна, че много вода трябва да изтече и много мъки трябва да се преодолеят...може би в това се състои и Христовото появяване - в поемането на собствения кръст, а не в спасението от него, както според мен, се опитва да втълпява религията. И в това, че всеки /за това не съм много сигурна/ е призван да премине през това познание... Затова, в тозиа аспект, болката -вероятно ще съществува още дълго- болката за достигането до истини, които знаем дълбоко в себе се, но отказваме да признаем и приемем, именно защото не са поднесени по клиширано матричния модел на мислене, с който 99% от хората са се съгласили да боравят. Ето това наричам аз живеене в съня. По пътя на радостта, любовта и светлината също се достига до истини-той е не по малко резултатен. Наличието на болка обаче увеличава тъмнината и е храна за нея. Признавам съществуването и, познавам пътя й, разбирам ролята и. А единствения верен критерий е ПреЖивяването,, * ти го наричаш Съзерцание* - струва ми се говорим за едно и също - което нито едно интелектуално “упражнение “ не може да замести.
И Разбирането е отвъд...
Заприлича на диалог между Платон и Критий ...:)

Затова, в тозиа аспект, болката -вероятно ще съществува още дълго- болката за достигането до истини, които знаем дълбоко в себе се, но отказваме да признаем и приемем, именно защото не са поднесени по клиширано матричния модел на мислене, с който 99% от хората са се съгласили да боравят. Ето това наричам аз живеене в съня.

Благодаря ти, Ани. Хубав диалог стана.
Даже много добър. Ти си добро другарче, така да знаеш! :)

и ти, също!:)