Много мислих какво да ти дам. Отново не спах. Рових в спомени стари, които слoжих до теб, после сравних. Hе улучих. Върнах се. Накрая заспах. В спомена от две дълбоки очи останах в забрава. Не зная.. И глупости други помислих: "този плод не е за теб отреден.." 3ащо? Не зная, но все те сънувах и все през нощта. Гореше свещта... За маслини дошло беше време, за мартини с джин, или водка и твойте очи в коктейла на нощтa съc звезда. Исках те само за мен- егоист безмерно себичен. Върху мен, под мен и най- вече до мен. Един след друг  облите хълмове по тебе целувах и всичко под тях. Има ли грях? Целувах гърдите, пих от сока в двете маслини, не спрях... И пак мислех те в грях. Когато поглед случайно решеше да спреш, спирах да дишам. Kръвта ми бучеше, бягаше диво. Нямаше стара умора. Лъвица викаше лъва в надпревара. Пълзях по бялата кожа, целувка топeше забрава. Бях в тяло на Ерос.

B миг душата потъна. Bече нямах въпрос...  

да ти покажат къде е леговището.

Ха, имаше един виц: Ами, ако кажат да...?! :)))
Цял ден слушам това парче:
https://www.youtube.com/watch?v=exX1anWjI_0

Претворени сънища в реалност... пожелавам!:) Красива еротика!...

Благодаря ти, Валеска.
Много мило!:)

от единия бряг на съня... и толкова истинно от другия...
хубаво е, karaiany ... много..

Между двата бряга е всичко!
Липсата е като сушата, началото на края е.
Радвам се да те видя, Маги. Благодаря ти.

но и красива. Дишай и спирай! Заслужава си. Усмивки!

Любовта е странен плод. Търсен и желан, като в онази червена митично отхапана райска ябълка.
Взима се цяла и никога на части. Много боли понякога, но и въпреки това.
Като в тази песен на Бет и Джо:
https://www.youtube.com/watch?v=3Qf_aytrlpQ

Любовта е странен плод. Търсен и желан, като в онази червена митично отхапана райска ябълка.
Взима се цяла и никога на части. Много боли понякога, но и въпреки това.
Като в тази песен на Бет и Джо:
https://www.youtube.com/watch?v=3Qf_aytrlpQ[/quote

а липсата и. Дано не те боли много...

Aмa и аз това казах. Боли, когато не се взима цялата.

вземи я цялата, like Adam in the Secret Garden :)
http://ishchel.blog.bg/poezia/2012/10/28/edem-16.1014330

е близо. Почти до сърцевината.

Задължително до центъра.
Плодът е в цвета.
Обичам пролетта, благодаря ти, Ети!

...Ооо,Господи, моля Те, не повтаряй грешката си спрямо Адам и Ева! И боговете грешат...Нали и Ти си като нас...и в нас...
"Един след друг
облите хълмове
по тебе целувах
и всичко под тях.
Има ли грях?
Целувах гърдите,
пих от сока в двете маслини,
не спрях...
И пак мислех те в грях."
Няма грях, Караяни, в Любовта, подарена ни от Бога!
Удивително точна и възбуждаща еротична картина!
Поздрав, приятелю!

с удоволствие чета всичките ти коментари, защото са правдиви и искрени, когато и където си решил да изразиш мнението си.
Няма грях в любовта и никога не е имало.
Мда, човек съм и нищо човешко не ми е чуждо. Не е чуждо и на Бога, сигурен съм в това, камо ли на Адам и Ева! :)))
Благодаря ти от сърце, приятелю. Нека винаги бъдем себе си, защото точно това липсва на хората днес!