"Тези , които              
                                                                                  знаят- мълчат.                                                                                                               Тези , които  не знаят                                                                                                               неспирно дрънчат."                                                                                                              Lao- Tzu                                                                                                              стих 56  

Прав ли съм, когато съдя? Богопомазан- тъй се мисля. Нарамил съм  торба със думи,  дошли от дядо, баба и плеяда  други. Тук се спирам  и се  връщам по- назад.    И отново в тишина. Похвали  искам. Гъдел е  безспорен. Да бъда все отгоре, най-блестящ и непреклонен! Да се къпя в"вашата наслада и от вечната  възхита да се храня до насита.
  Ровя се  във теми  злободневни: Премиерът пак осрал се- дали пък не е в мойте гащи!? Армагедон иде, корабa на Ной сковах. Kачих се първи, взех си коте, даже и  кутре.   Все навън поглеждам; любов, история, жени, мъже, деца, тъга, въпроси. Отговори лесни- зная всичките ви песни. 

Bътре не поглеждам. К"во да гледам, тихичко нареждам: cкука най - голяма. Все измама (пак от стpах го казвам). Тъмничко е. Дяволи ме  мъчат.   Пак е тихо. Страх ме е от тишина. Стискам зъби( колко жалко).
Някой тихичко нарежда: В мене остани за малко....  

пнякога тишината в душата е злато... пък и нека, само който е безгрешен
да хвърли камък, тогава светът ни ще е много по-добър, размисли ме...
затова и чета стиховете ти с удоволствие... поздравления..

Маги, точно за тази тишина стана дума и на друго място.
Често тя е входната врата. Благодаря ти!

"Някой тихичко нарежда:
В мене остани за малко...." ...а това е същественото - да чуваме :)
Благодаря! Харесах много!

Съществено!
Благодаря ти, Жени! :)

Темата ни е една и съща днес.
Едно към едно. Остава ми да ти пожелая същото - насъщна тишина да имаш!

ще помълча. :-)

Absolutno! Blagodaria,sestro!:)

.
S usmivka.Blagodaria,Eti!

тишината като образ...
Поздрав, приятелю !

Благодаря, че прочете, Таня.
Само в тишината са отговорите, както и най-
важния!
Ето такива неща се раждат в тишина:

http://www.youtube.com/watch?v=DYV2yy6s9zM

аз обичам, когато имам да казвам нещо, да изкрещя, не за да ме чуят всички, за да се разтърси вселената. Много сте тихи, все в тишина и в самота. Сега пожелавам шумнина, ама такава, бликаща от щастие, искрящи очи, любов, обаче изречена, споделена. Истини, но истински, съзвучия в мажор и..... Изобщо, я стига самоанализи, хващайте се в ръце, празници се задават. Никаква самота повече, тишина, преоткривания, самоанализи. Сега усмивки от мен и прекрасна седмица!

Майче, обещавам следващото да е гладно, жадно и горещо като тукашното лято! :)
Вземам си бележка, ще бъде нещо от рода на този клип на М Болтон:)

http://www.youtube.com/watch?v=SvbFsdWJLuo

ех, суета е, Адриани,...суета...
Гъдел е безспорен.
Да бъда все отгоре,
а мини за малко отдолу, да видиш как се вижда и от там:)
По здрави!

Засмя ме с този коментар!:)
Нали знаеш, има една Зен мъдрост:" Каквото отдолу, това и от горе! "
A иначе си е суета да бъдеш само отгоре!:)

дали пак щеше да се усмихнеш?:)
Законът за съответствието на Херметизма е основен вселенски закон.
А че си е суета, вярно е - всички сме и подвластни:)
Ужасна съм - съзнавам...а ти не по-малко.
Добре ме четеш.

Да, съгласен съм, Ани. Тази идея (на хермертизма) е толкова стара, колкото и света. Нещо като "DEMON EST DEUS INVERSUS".
Има обаче едно място, което превъзмогва всяка (привидна) дуалност. Един център, от който струи само любов. Там е родена светлината и всичко видимо и невидимо. Идеята е дълбоко мистична и не може да се рационализира. Живите могат само да се докоснат до това място, защото смърта е условие за прeминаването в него.
Какво значи да съм ужасен?! :)
Важното е да се научим да казваме това, което мислим възможно най- вярно и точно до истинското ни чувстване към момента.
Ти също си ужасна понякога и много добре знаеш за какво говоря!:)

идеите на Херметизма очевидно са познати вече на повечето интересуващи ги. Що се отнася до мистичните преживявания, едва ли блоговото пространство е точното място за споделянето им. Мястото , за което говориш... - сигурно сме го достигали и в този живот-неусетно .
Не разбирам аспекта в който определяш моето ужасно!

Ани, това "ужасно" имаше същия цвят като твойто ужасно,т. е шеговито- иронично, без нито грам лош умисъл.
Приех обяснението ти за мотивите в предишния пост на добра вяра и искрено. Това е. Нека сложим точка на този разговор, ок?! :)

да си отгоре? - без усмивка този път! Сериозно.

Анонимният съм аз!:)