В самота мълчанието идва  и мисълта в самотния си бяг умира. Oгледало търси, мисъл друга не намира.   В самота вълна вълната гони и стихва се в умора на брега. В самота душата в слепоочието чука и клепачите затваря, окото друго буди. И отваря.   Сълзи отронват се във самота, сълзи от радост, както и сълзи в тъга . В самота любов се ражда, любовта родена от дъга.   Светлината в самота се ражда. B търпението на мрака чака сякаш жажда. В  очакване на  взрив небето облаците сбира. В самота симфонии се раждат.

Светът роден е в cамота...   

Адриани, много силно, изповедно, пропито с дълбоко усещане ... явно преживяно, изстрадано, осмислено...и изказано по един докосващ начин.
Самотата е най-чистото и необходимо условие, когато вървиш по Пътя на себепознанието, когато потъваш в дълбокото, за да търсиш себе си, когато преживяваш мистични моменти, когато в състояние на медитация се свързваш с онези нива на познание, които са вечния извор на вдъхновение или информация...най-общо казано. В самота се добиват най-ценните опитности... и се отварят портали към други реалности...вероятно...в самота се раждаме и си тръгваме. Самотата не е страшна - напротив - тя е онова необходимо условие, което ни помага да растем. Самотата може да бъде споделена и когато това се случва ... ех май се увличам...в споделяне на опитности:)Но много трябва да се внимава. Самотността е Онова трънче, което боцка в сърцето и не го оставя на мира, докато не намери с кого да сподели присъствието си или самотата...:)
"B търпението на мрака чака сякаш жажда.
В очакване на взрив небето облаците сбира"
А оптимизмът се опитва да пробие завесата ... и твори симфонии и светове!:) И ражда Светлина!
След това полу-есе в 5 сутринта ,кой знае защо се сетих за едно мое стихо - "В хармония."
и установих, че в 5 не мога да пиша кратко.
Добър ден, Адриани - или - лека нощ!:)
и поздрав с нещо, което в последно време слушам доста често :https://www.youtube.com/watch?v=XB97k312nDw

когато се ражда нещо ново и това е любов, тогава наистина има многоцветна дъга
....и света наистина се ражда в самота...
Чудесно е! Поздрави! :)

Благодаря ти, Ани.
Много проникновен коментар, за който съм ти задължен!
Клипът е в същия дух, чудесен е.
Ето какво ми дойде наум докато четях:
"Самотата не идва от липсата на хора наоколо,
а от невъзможността да говориш за нещата,
които са важни за теб."
К.Г.Юнг

Този текст е двузначен, както и много от невероятно комплексноте идеи на Юнг.
От една страна ако приемем самотата като самотност, т.е. несподеленост във всичките смисли на това понятие, тогава самотата е липса на осветеност в отношението между мен и света като цяло, или между мен и Бога например. Тогава тя е проява на вътрешната ни нужда, както и на страдание.
Когато обаче самотата е израз на вглъбеност и поглед навътре, тогава невъзможността да говорим за нея е отвъд думите и е необяснима. За тези неща просто знаем, или не знаем, но те не се обясняват с думи.

Благодаря ти, Жени!
Да, аз вярвам, че светът се е родил в самота.
Някъде прочетох, че Бог е най- самотен.
От друга страна, той не може да прояви любовта си към хората, освен чрез самите хора.
Обичайки, ние получаваме любов от самия извор.
Написала си нещо интересно и ще мина да споделя!:)

Стихът е роден в самота...
Поздрави!

Така е, Ети.
Чувството е точно като в тази невероятна пиеса на Бетовен. Слушаш и без да искаш отронваш сълза.
С благодарност, че ни има, затова са сълзите.
С благодарност за усета.

търси и открива, спира ... понякога има нужда просто
да сподели мълчаливо самотата с някой, раждат се
и умират чувства, а сълзите пречистват, освобождават,
даряват ... Прекрасно е, Адриан ... а вълшебната музика
засилва чувсвото... Любов е ...
С благодарност за споделеното !

"Сълзи отронват се във самота,
сълзи от радост, както и сълзи в тъга .
В самота любов се ражда,
любовта родена от дъга.

Светлината в самота се ражда.
B търпението на мрака чака сякаш жажда.
В очакване на взрив небето облаците сбира.
В самота симфонии се раждат."

Приятелю, аз ще съм максимално кратък и ясен.
Грандиозните, запомнящи се неща в културата, изкуството, науката - въобще в живота - се раждат в самотата на Интелекта в прегръдката на Любовта...Няма по-велико чудо в в света от взаимното проникване и хармонично сливане на тези две фундаментални същности във Всемира в една съвършена творческа духовна цялост...
Благодаря ти за мъдрите изповедни стихове! Споделям ги, Караяни!...

Душичка си ти. От най- красивите!
Чрез такива като теб Бог говори на света!
С топла прегръдка за теб, Таня!

Благодаря ти, Томич!
В теб има огън, който винаги ме е възхищавал.
Обичам хората, които винаги са заставали на страната на истината, независимо от конюнктурата. Среща се изключително рядко в днешно време.
Когато Истината ти говори, ти просто мълчиш и слушаш!
Твоят коментар ме наведе на мисълта да пусна и третата част на тази невероятна соната на Бетовен, в изпълнение на същата Валентина Лисица.
Тук самотният Бог има жезъл в ръката и сътворява света! :)
http://www.youtube.com/watch?v=zucBfXpCA6s

Ани, излизаш анономна и модераторите най- вероятно ще те изтрият. Това е стар бъг в системата. Когато това се получи, излез и после се логни отново, ок?
Хоровиц е легенда, няма спор. Лисица е новото поколение и също ще бъде вероятно. Тук забелязах, че съм пропуснал да пусна линка към третата част на сонатата при Томич!
Да, този клип го знам. По- различна е, да. Дори страданието е изписано на лицето и....
Ето и цялата соната в нейно изпълнение:
http://www.youtube.com/watch?v=OsOUcikyGRk

Оправи се. Ообаче другото остава, дето ти ко казах.
Пускам си сонатата и... Лека нощ - за кой ли път казвам тази вечерр /сутрин/... Втора нощ прескачам:(
И аз не успях да внеса някои пояснения към стиха ми, но го оставям за утре, знаеш, че не мога да си редактирам постингите.

сега, във време, когато самотата е забранена, време е за Коледа, за усмивки, за настроение. Знам, че сега също най-много се усеща самотата. Който е самотен, изживява страданието на празника да бъде сам, това е разкъсваща самота и страдание. Мисля, че пишеш за другата самота, тази, когато оставаш сам със себе си. Концентрацията на самовглъбяването и установяването на вътрешен мир. Но, аз лично не обичам самотата, нито самотността. Ама хич не ги обичам. Със сигурност в такъв случай ми куца съвършенството и изглаждането на душевните неравности, но .... Усмивки, моля, камерата е включена!

Майче, снимах ти усмивката! Най- широката, така да знаеш!:)))
Да, за другата самота става дума. За онази в самовглъбяването иде реч.
Ей, вярно е, че идват празници, а аз дори чакам гости от Европа по този повод, така че ще е голям калабалък, де. А тук е жега(38 на сянка) и по този повод заминаваме на юг, та дано е по- прохладно там:)
Ти си готина и ми е много приятно когато идваш!:)

http://www.youtube.com/watch?v=-boKk8uhmcY&list=PLDEBF027E55F5096E


"... Сълзи отронват се във самота,
сълзи от радост, както и сълзи в тъга .
В самота любов се ражда,
любовта родена от дъга.

Светлината в самота се ражда.
B търпението на мрака чака сякаш жажда.
В очакване на взрив небето облаците сбира.
В самота симфонии се раждат.
Светът роден е в cамота... "

С идването на светлината в първите слънчеви лъчи, в утрото , всичко в света оживява , и се променя цветово, така, че и до такава форма , за да бъде възприет , като Син балон и песента - " Шарик, " на Булат Окуджава е послание към младите хора , за преходното и непреходното , което всъщност е единственото непреходно свойство на нашите същности, т.е. Човешки Същества!)
Поздрави!

В най- тъмното преди изгрев се крие и надеждата!
Благодаря ти, Ябълчице!

Бъди си светъл в тъмното и преди и след ...п изгрява на изток слънцето и залязва на запад!

Роберта Флек и : " Roberta Flack - Killing Me Softly ( 1973 ) "

- http://www.youtube.com/watch?v=O1eOsMc2Fgg&list=PLDEBF027E55F5096E

Да си жива и здрава!
Роберта лази по гърба ми тръпчиво.
Но ето това е моето любимо:
http://www.youtube.com/watch?v=Id_UYLPSn6U

Тя е творческа. Подсети ме за едно мое по темата и надявам се позволяваш да го цитирам тук.
От тъжна песен ли започва всичко,
съзнание, отдавна себе си загубило
по пътищата си на пресъздаване.
В човека воят се превръща в песен
И ражда се петно подир петно
и акварела на земята ни.

самотата ли...
липса е... и жажда в сърцето неутолима
и всичко, което до болка обичам
и не мога да имам...


ех, приятелю... колкото тъжна, толкова и нежна е тази тема...
и поетите по душа я обичат и пишат най-красиви стихове за нея..
поздрав сърдечен за теб..

От тъжната песен да, защото е родена в друг свят.
Тази музика е диктувана свише. Аз нямам абсолютно никакво съмнение. Дори съм убеден, че Бетовен е оглушал, за да познае най- дълбоката самота, в която да чуе такава музика, каквато е тази соната.

Така е, Маги.
Ти пишеш такава поезия и тя е която те отличава от другите поети.
Благодари ти за добрите думи.

Нежни звуци – някъде в нощта,
една луна – огряваща света,
две сенки – пак ръка в ръка,
в душата ми – огромна самота…
http://venetagrigorova.blogspot.com/