Питаш какво е летеж, къде и какво е високо и светло, място , съдба.... Енигма зад тайна врата, стъпка оттатък смърта, мирис на любима жена ?
Утро толкова светло , в което сълзата   на мравката  виждаш . В несметно .
Как е да бъдеш  в център на светла окръжност , да дишаш лъчи , да светиш с очи на пантера, да пръскаш искри ?
Да познаваш луната в недрата , да пуснеш детето  отдавна познало  на старец съдбата ?
Не е дума , балон или свирка, детска играчка след плачка , нито пък цветно хвърчило в опашка - закачка.
Слово е , минус земното в мисъл. Ритъм различен , на тътен в сърцето приличен . Без звук.
Тишината след хаос, душата във плен . Огън различен .  Със център , в който ти си сърце . Ти си врата и пътека . Капка в океана със име . Океан от  любов.... Hа Онзи без име .

...Тишината след хаос,
душата във плен .
Огън различен .
Със център ,
в който ти си сърце...
Страхотен музикален момент...
Моите аплодисменти !

Измислил си пак уникален стих. Ужасно ми харесва специфичния ти начин на изказ и философските ти камъни, по които се стъпва в безкрая.

Звездна , както и при теб , има думи и думи.
Има думи със знак и без знак. Различни са.
Бих желал думите ни винаги да носят знаците. Най - важното е. Благодаря ти , че го почувства !

Факти , този стих ми се мотае в главата от два дни. Все нещо не му стигаше. И затова чаках нещо да светне. Понякога е нужно много малко, за да се напълни чашата и и да потече мирото...:)
Винаги съм вярвал , че сълзите са концентрирана светлина.
Дори в единствената сълза на мравката има Всичко.
Боже мой , в откровенията всичко е като насън . Друга реалност. Онази , най - истинската, която един ден ще бъде единствена реалност .
Винаги се радвам на твоя поглед.

Да, в сълзата на мравката и в писмо вградено в пух от глухарче...познаваме от детството и оловният войник, който имаше сърце!:))

"...Слово е , минус земното в мисъл.
Ритъм различен ,
на тътен в сърцето приличен ."
- открих си точно това...!:))
Приятелски поздрави и най- добри пожелания karaiany!

Дам , за малките големи чудеса с любов !
Харесах писмото в пух на глухарче , както и оловния войник със сърце. В приказките има всичко . Аз и сега ги обичам...:)

Мартос , радвам се вашето слънце, особено през януари ! Финалът прилича на твоя Катана ...отсича . Никога не съм имал съмнения по отношение изразеното там .
На ръба на бръснача времето спиpа....в Слънце !

Поздравления, мъдри ми Приятелю!
"
Тишината след хаос,
душата във плен .
Огън различен .
Със център ,
в който ти си сърце .
Ти си врата и пътека .
Капка в океана със име .
Океан от любов....
Hа Онзи без име."

Нямаме ртазличие , Мартос !
С палец слагам печат !
Точно в десятката си. В загубата на себето е тайната, така е .. В Онзи без име.

И аз обичам точно тази част , Ерато ! :)
Благодартя за топлите думи ! :)

"Ти си врата и пътека .
Капка в океана със име .
Океан от любов....
Hа Онзи без име ."

Четох на фона на една песен, използвана от Весито за едно много красиво клипче... -> http://vesever.blog.bg/lichni-dnevnici/2013/01/18/topla.1043394
Днес си мислех - колко сме мънички всъщност, но колко големи желания можем да поберем в душите в едно единствено зрънце,което се нарича Любов и
колко много сме всички по малко безименни, но Заедно сме винаги с името Вечност... Грейна слънце и звездите някак по-ярко блестят, вероятно защото снощи пороних малко бисерни сълзи на едно от любимите ми филмчета и днес ми е някак спокойно... До следващия прилив на океана....
Поздрави, Ади!:)

Ели

Така е , Ели . При вас било истинска пролет . Така чух.Видях клипа. Нали за онзи с Лунната соната говориш ? Да , правя корекция. Говориш ми за другия клип на весевер. Чета ти междуредията , бъди убедена. И знам за какво говориш тук .В този смисъл сълзите добиват смисъл и те освобождават. До следващата вълна на океана , Ели . Със сигурност :)
Като каза за сълзите , виж какво казва Дела Рай по този повод :

Пътят на сълзите

Днес да ви кажа една истина стара
за тихия път на сълзите през мене,
за нощния пламък, на който изгарям
и онзи молитвен вик, сгъващ колене.

Когато душата проглежда зад здрача
и вижда безмислено как се живеем,
тогава очите започват да плачат
и извори в мене дълбаят и сеят.

От тези дълбоки води ме проглеждат
на всичките истини Божий, очите.
И там, сякаш цяло съдбовно премеждие,
бележат ме кръстно и в мене връхлитат.


Сълзите са спомен за стара надежда,
за вечна любов и възкръснала вяра.
В сълзите с очите си бавно проглеждаме
за смисъла важен в живота олтарен.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/08/01/pytiat-na-sylzite.585026

Там в един от коментарите си , тя споменава , че сълзите са концентрирана Светлина !
Това си е откровение par excellence !

УСЕЩАНЕ ЗА ПОЛЕТ...ОБАГРЕНА В МНОГО ЛЮБОВ! ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН СТИХ ПРИЯТЕЛЮ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Благодаря ти , Джул !
Много мили думи .
Много се радвам , че ти е харесало ! :)

на крилете на словото... във висините на духовното, на благородството
и усещането за любов и доброта е кристално чистото място
където душите ни намират желаната хармония...
музиката докосва и видимото и невидимото...
поздравявам те, за прекрасния стих...
от сърце...

Благодаря ти , Маги !
Убедих се , че цялото случване е вътре в нас .
Даваш това което имаш. И нека даваме най - доброто от себе си на хората , та дори в моменти , когато не сме в най - пълна хармония . Усилието да направим това ни помага да качваме следващото стъпало.
Точно в това усилие са плодовете на търпението , когато си достигнал плато. Лесно е в летеж. Трудното е на платото. Тогава силите , които те дърпат назад са най - големи. Тогава постигаш , или се прекършваш. Понякога това продължава много дълго време. Там се каляваш за следващото ощо по - трудно изкачване.
Не знам защо стана толкова дълго?
Бъбря си така понякога и го вадя навън когато имам възможност както сега например.:)
Благодарен съм за добрите думи !

Трябва да има още нещо...

Хм , по - скоро прелива...

Прекрасно е ,за миг поне се пренасяш във висини недостижими.Защото в реалноста е платото - калта,и понякога дори и да даваш най доброто от себе си стоиш си в платото,но напрягаш сили дори последни сили ,затваряш очи ,за миг поне политаш.Усещането е неописуемо .УСЕЩАНЕ ЗА СВОБОДА - УСЕЩАНЕ ЗА ПОЛЕТ!

Да , реалността е особено животно...тя е винаги това в което сме повярвали , това което сме пожелали да видим. Обикновено наричаме реалност света на илюзиите . Това е най - общоприетата "реалност " . Другата е много често скрита , тя е по - скоро в някакво латентно състояние и остава невидима за повечето от нас , но за която дълбоко в себе си подозираме , че я има.
Затова децата обичат приказките. Децата я виждат добре . С времето я губят и забравят за нея , докато не дойде пробуждането . То винаги идва . 3а някои по - рано , за други по - късно. Като връщане на спомени е...защото душата знае и помни всичко.

Тишината след хаос,
душата във плен .
Огън различен .
Със център ,
в който ти си сърце .
Ти си врата и пътека .
Капка в океана със име .
Океан от любов....

Благодаря ти , Рая . Много e мило наистина ! :)