Труден е ключът за врата. Tруден е пътят в скръбта. Много е трудна зима в страха . Още по - труден е мечът в злина .
Трудно е утро в застой . Tруден  денят е  във зной. Много е трудна мисълта във покой. Още по - труден е прагът без бой.
Трудна  мисълта е  без впряг. Mного е трудно доброто без знак. Още по - труден е в минало крак . Най - трудно е бъдеще  в как.
Много е трудно до лесно.  Там нямам спомени нито за трудно, нито за лесно...   

Трудно е ... Много е трудно до лесно...
Силно, въздействащо на фона на великолепна
музика ... Страхотен стих !

много е трудно...
когато от скръб са сълзите
и от думите мечове сторват...
когато от душите злоба се лее
до хищната победа на злото...

много е лесно...
когато болката непоносима
в нечии топли длани утихва...
когато в поляна от бурени
с любов алени макове никнат...

много ме трогна и развълнува стихът ти, Адриан...
и музиката... тъжна и красива...
разплака ме...

Но ми е лесно да ти кажа - ужасно ми хареса трудния ти стих.

Имах един период ( преди доста години :) , когато слушах нон - стоп Реквиема на Моцарт. Лакримоса е може би в центъра на цялата композиция. Както и Рекс , разбира се.
В Лакримозата е събрана цялата мъка на битието ни , докато в Рекс e целият възторг ! Между тези две крайности се движи цялото човешко шествие ...
Благодаря ти , Звездна. Последният ти стих ме докосна !

Маги , понякога ме изумяваш със твоите стихови попадения.:)
Мъката е в състояние да роди светлина , както и безмерно зло...границата е понякога незабележима. Много е лесно да се превърнем в рицари на тъмнината , борейки се за справедливост и добро....
Плакала си , защо в Лакримозата е сбрана цялата мъка на света. Хора като Моцарт го могат това чудо...
.Виж какво слyшах днес...:)

http://www.youtube.com/watch?v=HFqsG0uh8D0

Ева , както винаги , ужасно харесвам твойто " ужасно " ! :)

Моите почитания karaiany !
Ще си помълча и послушам - благодаря ти!

забравих да ти изпратя малко възторг от същият композитор- той ликува в почти всичките си композиции!
- http://www.youtube.com/watch?v=LWhVNyouxsg

не е трудно. Лесно е. Откъм светлото.
Въпросът е, че ние сами си го правим трудно, по-трудно и най-трудно, когато се вторачим в себе си и пуснем мракът, обстоятелствата или просто инерцията да ни победи. Затова на скръбта, страховете, злото, самотата, предаването и предателството, наред с всичките им производни, трябва да се покаже, че отминават и остават назад. В миналото, в надскоченото, в било, каквото било. А напред е тоталната светлина, благодарение на която всичко съществува. За красивото говоря...
Там няма спомени. Там се посява и гради. Ето така :))

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=526526427381215&set=a.275541272479733.76503.273501346017059&type=1&theater

ПП: Пу, пу, да не му е уроки на този ми коментар! :))

Смълча ме , Ябълчице ! :)
Знам. Аз познавам Моцарт от най - ранно детство. Слънчев е до блясък на Нова( звезда )!
Успях да позная и мъката му , обаче . Тя върви с него и навсякъде. Дори в най слънчевите му твор6и. Дори и в тази , която току що ми изпрати . Слушай внимателно . В неговото слънце има много мъка...тиха , едва доловима . От която понякога плачеш от щастие. Рядък е до неповторимост.
Според мен никой (все още ) не го е достигнал. Дори Бетовен , който аз толкова обичам !

Уф , да ти се и не види и на кометара ! : )
Много го харесах !
Ти си пример (най - истински )и ще го повторя отново , за да няма съмнение .
3а страдание , което е родило светлина !
Нека всеки , който чете тук да го види (ако може ) и дай Боже ! Защото мъката може да роди светлина ! Това ще го повтарям до последния си дъх и дано поне един прочел да прихване малко светличко !
Така е , Лу ! Видях притчата ти .
Стой високо ! Свикнах да те виждам така !

такива като Бетовен и Моцарт не подлежат на класация - кой е по-добър!!! И освен това аз си мисля, че на този твой стих много повече подхожда Бетовен! Ха сега да те видя какво ще ми кажеш:))))

Много е трудно до лесно.
Там нямам спомени
нито за трудно,
нито за лесно...

Обикновено си по-ведър!Какви са тези средновековни емоции дето са те налегнали? Ь, стига де!

Експлозивна , няма да ме хванеш на тази въдица ! :)
И аз няма да ги сравнявам. Нека кажа само , че за за всеки един от двамата си имам настроение .
Моцарт е божествен . Той е умеел да разговаря с Господ ежедневно и е познал може би повечето му небета. Господ е великодушен с избраниците си , ама това е така , защото му е показал и тъмното , за да познае по - добре себе си . За 34 години му е показал повече отколкото на повечето от нас в стотици животи.:)
Бетовен от друга страна е малко по - земен. С това не казвам , че не е познал божественото . Напротив ! И той е един от рядко привилегированите .
И за да го кажа накратко , Бог пoказва по малко от лицето си на всеки от своите избраници . Не може да им покаже всичко , защото това моментално ще изгори тленното им тяло. На Моцарт е показал мъничко повече , защото не е живял много дълго.
Ето две божествени парчета на Бетовен в изпълнение на най - любимата ми пиaнистка :

http://www.youtube.com/watch?v=yAsDLGjMhFI
http://www.youtube.com/watch?v=UHd8jwXBzXE

А ето и третата част на същата Лунна соната , която по - рядко се слуша за сметка на първата и втората. Тук има тонове земна сила и страст. Осветлени свише . :) Аз се държа за масата , за да не падна когато я слушам ! :)))

http://www.youtube.com/watch?v=zucBfXpCA6s

Драконова ,на теб трудно се угажда ! :)
Само ще ти кажа , че от време на време слизам в килера . Рядко е , ама го правя , защото там се е родила светлината. Пише го в Дебелата Книга , нали знаеш ?! :)
И к'во се хвана за най - светлото ми от този тъмен пост ?!
Ок , ще доуточня :
Трудно е докато не си в хармония с най - високото в себе си. Когато това стане , тогава е лесно и тогава въобще не мислиш какво е трудно и какво лесно . Тогава си щастливата глина в ръцете на Невидимия !
Уби ме с това средновековие...даже ми стана весело ! :)))

За отмахването на мисълта в покой съм, тя е катран в бъчвата на съществуването. Но така е трудно :)

Ами , да ! Най , най- трудно е ! :)))
Благодаря ти , че прочете ! :)

когато слушам Бетовен изпадам в нирвана, даже нещо друго по-божествено е :))) а когато слушам Моцарт се чувствам като самия Господ, но мое твърдо убеждение е , че Той ни е създал по свой образ и подобие, не говоря за тленното ни тяло , говоря за божествения Дух, който всеки един от нас притежава, но не всеки го усеща и вижда в себе си, а за това най-важната задача в живота ни е да го търсим в себе си :))) а така ми се искаше да поспорим и даже ми се иска да пием по едно любимо питие и да спорим цяла нощ до пресъхване на устата и пресъхване на аргументите :))))

Естествено ! А най - дълбоките истини не се раждат в спора , Експлозивна. Раждат се в най - твоето вътре , в моментите на откровения. Въпреки , че пътеводните знаци са винаги в общуването с другите . Нямам съмнение в това.
Като дойда следващя път в София непременно ще ти се обадя. Ще пием по повече от едно питие :)
До пресъхване на аргументите , казваш ...:))) Аргументирано ! :)

заради стиха, заради музиката...
заради хармонията...

И аз се посмях, като прочетох какво съм писала! И на това, което ти си писал:) Единственото ми извинение, е часът в който съм го писала...:) А, че трудно ми се угажда - не бих казала...:). Та затуй сега ти казвам - Лека нощ и прекратявам всички писателски упражнения...

спора за мен е ценен защото ми позволява да преценя отново аргументите си , да изчистя боклука и да светне това, което е истинското , а пък ако чуеш аргументите и на другия винаги научаваш и нещо и ново и нещо важно :)))) и идвай по-бързо защото съм супер нетърпелива:)))))

Вратата къде е,
и страха защо прегръщаш
без време.
Къде и защо си тръгнал
без път